CERN прави глобална наука с европейски аромат - това бе основната мисъл и тема днес на генералния директор на знаменития център за наука, ядрени изследвания и иновации проф. Ролф Хойер на презентацията му в аулата на СУ"Св.Климент Охридски", предаде репортер на БГНЕС.

Днес и утре там се провеждат срещи, четат се доклади под надслова: "Среща на CERN с българската индустрия". Опорните точки в тези срещи са политиката на трансфер на знание и отворени лицензи на CERN, правила за възлагане на обществени поръчки и процедури, от физиката към медицината, адронна терапия и др. В утрешния ден представители на българската индустрия ще представят пред гостите потенциала на българските фирми, ще говорят за технологичните паркове, които искаме да изградим, за възможностите на нашите фирми да доставят продукти и услуги на CERN. Ще имат среща и с ръководството на Технопарк София.

Генералният директор на CERN проф. Ролф Хойер заяви преди презентацията си пред българските медии, че се надява в края на зимата или началото на пролетта учените в неговата организация да могат да потвърдят откритието на Х бузона или т.нар. божествена частица. Той също така изрази загриженост за орязването на европейския бюджет в направленията за образование, наука и научни изследвания.

Като призна, че за съжаление, CERN няма много силно лоби там и трудно може да въздейства за отпускането на повече средства. Професорът запозна аудиторията в началото на презентацията си с дългата история на научния и иновативен център, който е основан през 1954 г. и има 20 държави-членки, между които и България. 2300 души е персонала на CERN, в него работят 11 000 изследователи и 3000 докторанти.

За него е удивителен фактът, че там България има по различно време 199 преподаватели, което е значителна бройка, като се има предвид ,че страната ни е малка. Истински съществената част бе представянето на основните дейности и успехи на CERN, както и ключовите области в тяхната работа - иновациите, приложенията им в индустрията, в медицината - адронната терапия, образната диагностика и др. "Никой не може да стигне по-близо до Големия взрив и това, което се е случило след това от нас", изкуши се той да поговори и за най-големият им проект, който за много хора по света е просто едно тайнство.

"Посещението на ръководството на CERN и на проф. Хойер наистина е много представително, може би, за първи път, откакто България е член на Европейската организация за ядрени изследвания от 1999 г.", заяви за БГНЕС проф. Румен Ценов от катедра "Атомна физика" на Физическия факултет на Софийски университет. Потвърждаването на откриването на Х бузона в CERN може да допринесе за нашето разбиране как е устроена Вселената и как работи, посочи той. Това не би взривило, а би потвърдило нашите представи, които са изградени в последния половин век във физиката на елементарните частици, поясни проф. Ценов.

Според него се очакват още открития и интересни времена - дано да ги доживеем, пожела той. България дава висококвалифицирани научни кадри за CERN- преподаватели, изследователи, докторанти и студенти и те са на нивото на останалите, а ако не и по-добри в някои области, похвали той българското участие в проектите. Най-общо казано - даваме "сиво вещество" и получаваме международен престиж, който никак не е малък", добави професорът. /БГНЕС