Изследване на Голямото червено петно на Юпитер показа, че то е по-ново, а не откритото през 1665 г. от италианския астроном Джовани Касини, съобщи сайтът "Спейс".

Касини нарича наблюдаваното явление "Постоянното петно". Въпреки че астрономите губят следите му след 1713 г., остава убеждението, че първоначалното "Постоянно петно" е Голямото червено петно - огромната буря на повърхността на Юпитер, която познаваме днес. Минава повече от век след 1713 г., преди да бъде забелязано ново петно, което се намира на същата географска ширина като първоначалното. Това петно, открито през 1831 г., е днешното Голямо червено петно.

"От измерванията на размерите и движенията заключихме, че е много малко вероятно сегашното Голямо червено петно да е Постоянното петно, наблюдавано от Касини", казва Агустин Санчес-Лавега, планетарен учен от Университета на Страната на баските в Билбао, Испания, който е ръководител на изследването. "Постоянното петно вероятно е изчезнало някъде между средата на 18-и и 19-и век. Сега можем да кажем, че Голямото червено петно се задържа вече повече от 190 години".

Използвайки данни за промените на Голямото червено петно във времето, Санчес-Лавега и колегите му правят компютърни симулации, за да установят как може да се е образувал вихърът. Водещата теория е за нестабилност на вятъра, която в крайна сметка е довела до появата на "удължената атмосферна клетка", която виждаме днес.

Това, което знаем със сигурност за Голямото червено петно, е, че то се свива. Наблюдение от 1879 г. определя размера на петното на 24 200 мили (39 000 км) по най-дългата му ос. Сега обаче той е 8700 мили (4000 км) по най-дълга ос. Екипът ще проведе допълнителни симулации, за да прогнозира дали Голямото червено петно в крайна сметка ще изчезне като Постоянното петно на Касини и може би ще се възроди няколко века по-късно като нов вихър, допълва БТА.