Геокартфонда към Агенцията по геодезия, картография и кадастър пази материали от 19 век до днес. С тяхна помощ може да се проследи историята на геодезията и картографията у нас, защото именно геодезистите са невидимите строители на третата българска държава. Това каза в интервю за БГНЕС инженер-геодезистът Румяна Дамянова.

По думите ѝ нищо не може да се случи без геодезическите мрежи, без топографските карти.
“Когато американци снимаха в Деветашката пещера филм със супер екшън герои те дойдоха и си купиха топографски карти от нас, за да организират снимачните си дейности”, сподели тя, имайки предвид култовата поредица със Силвестър Сталоун “Непобедимите”.
Инж. Дамянова посочи, че България се променя през годините, като през 19 век тя е била много хубава.

„1878 г. ние се освобождаваме от турско иго. До тогава нямаме развитие, не сме успели да създадем старинен университет или да построим великолепна катедрала. Българинът е характерен с това, че той обича да учи. Има много образовани хора, които носят пионерски дух и заедно с други пионери от Чехия и Италия започват да изграждат държавата. Първите планове на населените места са предвиждали отстоянието на сградите, бунищата, въздуховодните тръби да са над покривите на сградите, всички санитарни мерки, за да влезе държавата в Европа“, обясни геодезистът.

Дамянова с носталгия се сеща за магнетичните пясъци на Бургас, които са останали само по плажната ивица, както и дюните, които ден след ден изчезват или биват унищожени.
„Строителството убива природата. Не може до безкрайност да се строи“, убедена е тя.

Попитана какво е най-ценното във фонда, Дамянова посочи, че той е създаден през 1951 г., като има материали от 1882 г. Фондът показва достойнството на нацията.
„Първите карти са били черно-бели, поне топографските. През 50-те години започва много бързо развити и в този смисъл е трябвало да се захрани с карти. Изработилите ги са събирали всякакви снимки и планове, за да произведат топографска карта в мащаб 1:5000, за да може бързо да започнат да работят“, заяви тя и добави, че първите летения са през 53-та година, а първите карти са от 1953, 1954 и 1955 години.

„Най-старите топографски снимки на София са от 1956 година“, посочи Дамянова.

В хранилищата се съхраняват още изработен през миналия век туристически пътеводител на Пирин. Сред ценните документи е и картата на Царство България, отпечатана във Виена с отразена границата на Санстефанска България, карта на названията на картофите в българския език с 14 различни имена като барабой, влашки боб, диваци, комбари, патати и т.н.

Могат да се видят над 600 000 кадри (контактни копия от аерофотозаснемания) на местности, направени след 1952 година.

В Геокартфонда се съхраняват над 11 хиляди кадастрални и регулационни планове на населени места, изработени от края на 19 век до 80-те години на 20 век. Пазят се и над 16 500 архивни планове на земеделски земи – кадастрални и комасационни, изработени в периода 1926 г. – 1948 г.

Има и общи/генерални и дворищни регулации и регулационни планове на населени места в страната, изработени още през 19 век. Най-старият план в архива е на град Свищов, изработен през 1882 г. от Лудвиг Ферне.

Всеки, който проявява интерес към геодезическата и картографска история на България, може да се запознае с изработения в далечната 1912 година Регулационен план на курорта Нареченски минерални бани. Любопитното е, че върху него е изписана наредба за прилагането му, която въвежда градоустройствени, здравни и благоустройствени правила, съобразени с времето и задължителни при изграждането и развитието на курорта.

В Геокартфонда могат да се видят още запазените данни от мареографни станции за нивото на Черно море още от 1928 година до сега. Пазят се и свидетелства за първите геодезически измервания на територията на днешна България, извършени в периода 1854 г. – 1855 година.

Интерес предизвикват и едни от първите геодезически универсални инструменти, които са още тук – теодолити, кипрегели, екери и чертожни инструменти. Сега тези инструменти са наследени от дигиталните тотални станции и нивелири.

Запазените материали и данни могат да се видят на място в „Геокартфонд“ към Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Част от тях са качени и в уеб приложението на АГКК – https://gkf.cadastre.bg, както и в Кадастрално-административната информационна система на агенцията. На място могат да се види и инструментариума, с който са си служели чертожниците, които е било задължително да имат здрави нерви и отлично зрение, за да изпълняват качествено работата си./БГНЕС