Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА засне „истинско чудовище“ в дълбокия Космос – прашна галактика, която ражда стотици звезди годишно.

Астрономите от Тексаския университет в Остин забелязаха зловещото червено петно ​​в данните на телескопа, идентифицирайки галактиката AzTECC71, образувана около 900 милиона години след Големия взрив.

Снимките на AzTECC71 показват призрачния обект с две очи и голяма отворена уста, сякаш крещи в бездната.

Откритието може да промени разбирането на учените за ранната вселена, тъй като преди това те смятаха, че масивните звездни ясли са рядкост - но галактиката предполага, че те може да са три до 10 пъти по-чести.

Джед Маккини, постдокторант в Тексаския университет в Остин, казва: „Това нещо е истинско чудовище. Въпреки че изглежда като малко петно, то всъщност формира стотици нови звезди всяка година."

Маккини и неговият екип използват данните на НАСА, за да картографират вселената за проекта COSMOS-Web, който има за цел да посочи до един милион галактики.

Наземните телескопи първоначално уловиха светещото петно ​​от AzTECC71, но то изчезна напълно в изображенията от космическия телескоп "Хъбъл".

NASA's James Webb captures 'a real monster' face in deep space: Newly-discovered galaxy spewing out stars has ghoulish formation https://t.co/3LrqPVDR5U pic.twitter.com/UrH6BZqwrJ

— Daily Mail Online (@MailOnline) December 4, 2023

Прашните галактики са трудни за улавяне, тъй като голяма част от светлината от техните звезди се абсорбира от воал от прах и се излъчва отново при по-червени (или по-дълги) дължини на вълната.

Но телескопът "Джеймс Уеб" направи това възможно благодарение на способността си да улавя инфрачервени свойства. 

„Досега единственият начин, по който успяхме да видим галактики в ранната вселена, беше от оптична перспектива с Хъбъл“, каза Маккини. 

„Това означава, че разбирането ни за историята на еволюцията на галактиките е пристрастно, защото виждаме само незатъмнените, по-малко прашни галактики.“

„С "Джеймс Уеб" можем да изследваме за първи път оптичните и инфрачервените свойства на тази силно затъмнена от прах, скрита популация от галактики“, каза Маккини, „защото е толкова чувствителна, че не само може да се взира назад в най-отдалечените краища на вселената, но може да пробие и най-дебелите прашни воали."