Според съвременните научни представи физичните константи – такива, като скоростта на светлината, гравитационната постоянна, масата на електрона и т.н. – са фундаментално постоянни в цялата Вселена. Те не се променят с течение на времето и са валидни навсякъде в пространството. Нови данни от наблюдения, проведени в Швеция, поставят това твърдение под съмнение.

Съществуват относителни (безразмерни) константи, независещи от мерните единици. Една от тях е константата, изразяваща съотношението между масите на електрона и протона. На 21 април тази година, пише Physorg, в Physical Review Letters се появява съобщение, че тази “константа” се променя във времето. Измервания, извършени в Обсерваторията в Лунд, Швеция, под ръководството на проф. Свенерик Йохансон показват, че друга относително постоянна величина, наричана константа на тънката структура, също се променя във времето.

За изучаване на времевите промени на тази константа, учените са използвали излъчването на квазари – много мощни и ярки обекти, отдалечени на милиарди светлинни години от Земята, и сравнили резултатите със съвременните лабораторни данни. Когато светлината от квазар преминава през газови мъглявини в спектъра се формират характерни линии на поглъщане. Разположението на тъмните линии в спектралните анализи показва разпределението на химически елементи в мъглявините. Изследванията на промяната на линиите, при сравняване с лабораторните данни на същите химически елементи, позволява да се изчисли промяната в константата на тънките структури.

“Предни изследвания са базирани предимно на спектрите на относително леки елементи, като магнезий, силиций и алуминий, - коментира Свенерик Йохансон. — По резултатите от тези изследвания обаче беше трудно да се правят точни заключения. По предложение на австралийски учени, водени от Джон Уеб, ние използвахме спектъра на магнезия и по-тежки елементи – желязо, титан, хром и манган. В резултат на това, се повиши точността на експеримента.”

Промените в отношението между масите на електрона и протона, както и в константата на тънките структури, се оказват много малки, но въпреки това, те са измерени. Постоянната на тънките структури се променя с няколко милионни части в продължение на период от… шест милиарда години.

Ако бъдат потвърдени резултатите, получени от шведските учени, ще се появи проблем – налага се коренно преосмисляне на съществуващия модел на Вселената. Именно заради това Свенерик Йохансон смята, че резултатите са по-скоро обнадеждаващи, отколкото обезкуражаващи. “Знанията ни за Вселената са далеч от съвършенството”, казва той. “Повече от 90% от съществуващата материя за нас си остава загадка. Наричаме я “тъмна материя”. Учените така и не могат да стигнат до единно мнение, какво се е случило след Големия взрив. Затова трябва да приветстваме всяко ново знание, даже ако то не се съгласува със съществуващите концепции”.