Европейската мисия до Венера вече е в орбитата й
Наука 12.04.2006 14:02
Пет месеца след изстрелването си от космодрума в Байконур европейската космическа сонда "Винъс експрес" (Venus Express) навлезе в орбитата на планетата, където ще остане в продължение на 500 земни денонощия. Чрез апарата учените се надяват да проучат атмосферата на Втората планета, за която се смята, че е преживяла унищожителен "парников ефект" - и да приложат този опит в прогнозирането на климатичните промени тук.
Чрез тази мисия, оценявана на около 200 млн. евро, Европейската космическа агенция (ESA) цели да изследва защо планетата, която наподобява Земята по размени, маса и състав, е претърпяла различна еволюция през последните 4,6 млрд. години, обяснява Би Би Си.
Макар че Венера е по-близо до Слънцето, до нея достига по-малко от неговата радиация заради дебелия 25 км облачен слой. Атмосферата й се състои основно от въглероден двуокис (97%) и действа като парник, задържащ слънчевите лъчи, заради което средната температура на повърхността е 467 градуса по Целзий, а налягането - 90 пъти по-високо от земното.
Първата по близост до Земята планета е най-светлият обект на небето след Слънцето и Луната, а някои астрономи в древността са смятали, че става въпрос за две различни небесни тела, които наричали Зорница и Вечерница. Сондата не е първата, достигнала Венера - в периода 1961-89 г. САЩ и СССР изстреляха над 30 космически апарата в тази посока, но някои изобщо не достигнаха целта си.
Успешна мисия №1 бе американската "Маринър 2" през 1962 г., а първа кацна съветската "Венера 7", която издържа 20 минути, преди да рухне под огромното налягане и ужасната горещина. Следващата - "Венера 9", донесе първите снимки от повърхността на планетата, а орбиталните апарати, сред които американския "Магелан" (1990-94 г.), направиха радарни проучвания и карти на повърхността, от които се видя мощната вулканична дейност, преоформила пейзажа.
Именно от вулканите е дошло огромното количество въглероден двуокис, предизвикало парниковия ефект в комбинация с водните изпарения, смятат някои учени. В атмосферата водата се е разложила на кислород и водород, който е "избягал" от планетата заради отсъствието на магнитно поле, обяснява Би Би Си. Възможно е някога вулканичната дейност да престане и условията на Венера да започнат да наподобяват тукашните, надяват се изследователите. Ако се върнат големите водни басейни, които ще ускорят намаляването на въглеродния двуокис в атмосферата, планетата може да се доближи до описанията на фантастите преди 50-те години.
Информацията е на Netinfo.bg.
Чрез тази мисия, оценявана на около 200 млн. евро, Европейската космическа агенция (ESA) цели да изследва защо планетата, която наподобява Земята по размени, маса и състав, е претърпяла различна еволюция през последните 4,6 млрд. години, обяснява Би Би Си.
Макар че Венера е по-близо до Слънцето, до нея достига по-малко от неговата радиация заради дебелия 25 км облачен слой. Атмосферата й се състои основно от въглероден двуокис (97%) и действа като парник, задържащ слънчевите лъчи, заради което средната температура на повърхността е 467 градуса по Целзий, а налягането - 90 пъти по-високо от земното. Първата по близост до Земята планета е най-светлият обект на небето след Слънцето и Луната, а някои астрономи в древността са смятали, че става въпрос за две различни небесни тела, които наричали Зорница и Вечерница. Сондата не е първата, достигнала Венера - в периода 1961-89 г. САЩ и СССР изстреляха над 30 космически апарата в тази посока, но някои изобщо не достигнаха целта си.
Успешна мисия №1 бе американската "Маринър 2" през 1962 г., а първа кацна съветската "Венера 7", която издържа 20 минути, преди да рухне под огромното налягане и ужасната горещина. Следващата - "Венера 9", донесе първите снимки от повърхността на планетата, а орбиталните апарати, сред които американския "Магелан" (1990-94 г.), направиха радарни проучвания и карти на повърхността, от които се видя мощната вулканична дейност, преоформила пейзажа.
Именно от вулканите е дошло огромното количество въглероден двуокис, предизвикало парниковия ефект в комбинация с водните изпарения, смятат някои учени. В атмосферата водата се е разложила на кислород и водород, който е "избягал" от планетата заради отсъствието на магнитно поле, обяснява Би Би Си. Възможно е някога вулканичната дейност да престане и условията на Венера да започнат да наподобяват тукашните, надяват се изследователите. Ако се върнат големите водни басейни, които ще ускорят намаляването на въглеродния двуокис в атмосферата, планетата може да се доближи до описанията на фантастите преди 50-те години.
Информацията е на Netinfo.bg.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 19:35 Технологичен гигант уволни 12 000 служители наведнъж с имейл в 06:00 часа
- 19:27 "Или да си ходи, или да млъква". Верстапен ядоса журналист във Формула 1
- 19:20 Намереното румънско златно съкровище ще бъде върнато при условия на максимална сигурност
- 19:14 Начинът на разпределение на пътниците в самолета ускорява евакуацията
- 19:07 Дмитрий Медведев: Нито Тръмп, нито САЩ ще излязат от НАТО
- 19:00 Белгия е готова да участва в прочистването на Ормузкия проток от мини
- 18:53 Татяна Дончева: ВСС трябва да бъде сменен час по-скоро
- 18:45 Камелия Нейкова: Машинно гласуване на 19 април ще има в 129 секции извън страната