"За съжаление, нивото на научните изследвания и развойна дейност в България е твърде ниско - четири пъти по-ниско от нивото в ЕС. Липсва ясна инвестиционна стратегия в сектора и не са толкова много реализираните проекти. Ние се нареждаме на последните места заедно с Румъния, Словакия и Кипър".

Това заяви Елица Николова, секретар на кабинета на президента Росен Плевнелиев, по време на дискусия с домакин Комисията по европейски въпроси в НС. Темата е "Eврофондовете отвъд статистиката".

Николова говори за 11 тематични цели при усвояването на евросредствата. Първата тематична цел е укрепване на научно-изследователската дейност, технологично развитие и иновации. Поради тези трудности еврофондовете трябва да бъдат насочени към преодоляване на пречките в тази сфера - увеличаване на инвестициите в сътрудничество с публичния и частния сектор, да се активизира работата в научно-техническото направление, привличане на учени, създаване на финансиране, съсредоточаване към екипи, които развиват иновационни дейности и др. Миналата седмица излезе едно изследване на БТПП, в което се казва, че над 50% от фирмите в България, участващи в изследователски проекти, финансирани от ЕС, са микро и малки предприятия, над 40% от тях инвестират под 10% от годишната си печалба в изследователска дейност, посочи Николова.

Не се насърчават иновациите, а изследванията са твърде скъпи, за да бъдат предлагани на крайните потребители, отчете тя. Сред заплахите са структурата на изследователската работа, която е остаряла, а младите не са достатъчно мотивиране да се занимават с наука, коментира Николова. Трябва да привличаме по-активно университетите към тази дейност и да имаме национална стратегия за научни изследвания, която да определи конкретните области, в които България има конкурентни предимства, предложи тя.

Друга цел е подобряване достъпа до информационни и комуникационни технологии. Домакинствата в България, които използват Интернет са се увеличили с 12%. Вече имаме пилотен проект за използване на широколентов достъп за бърз Интернет, особено в отдалечени райони на страната, който е за 40 млн. лева. Трябва също да се разшири използването на електронните услуги, препоръча Николова. Цел три е повишаване конкурентноспособността и иновациите.

В своето кратко изложение в началото на дискусията зам.-председателят на БСК Камен Колев заяви, че днес ще се говори повече не с какво темпо договаряме и усвояваме евросредствата, а какво е влиянието на усвоените европари върху заетостта, качеството на живот, бизнес средата и др.

Пет години след приемането на България в Европейския съюз и само две до края на настоящия програмен период 2007 – 2013 г., Съветът за обществени консултации се фокусира върху анализ на ефекта от европейските инвестиции върху българския бизнес и обществото.
Осмото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове днес преминава под мотото "Гражданите говорят – политиците слушат". Гост-лектори са доказани специалисти в различни сфери от неправителствения сектор, бизнеса, академичните среди и др. Официално приветствие към членовете на Съвета и гостите отправи Н.Пр. Ставрос Амвросиу, посланик на Република Кипър, председателстваща Съвета на ЕС.

Заедно с анализа дотук вече планираме и следващия програмен период с хоризонт 2020 г., заяви в словото си Моника Панайотова, председател на Комисията по европейски въпроси. На този етап трябва гражданите да говорят, а политиците да слушат, призова тя. С времето можем да направим обективен анализ какво е усещането на обществото за усвояването на евросредствата от България, има ли резултати, реформи, икономически ръст и растеж на регионите, отбеляза тя. /БГНЕС