Едва 5 жени в историята имат "Нобел" за физика, останалите – с ограбени постижения

Наука 19.11.2023 12:09 Снимка: ДНЕС+

Едва 5 жени в историята имат "Нобел" за физика, останалите – с ограбени постижения

Най-голямата награда е присъдена 117 пъти на общо 224 физици между 1901 и 2023 г.

Мария Кюри, която отвори вратата за жените към науката

 

Първата жена с “Нобел” за физика (и жена лауреат изобщо) е световноизвестната физичка и химичка Мария Кюри. Става нобелов лауреат през 1903 г. за изследванията си в областта на радиационните явления, като отличието е съвместно - наградени са също съпругът ѝ - физикът Пиер Кюри, както и Анри Бекерел - откривателят на естествената радиоактивност. 

Френски учени предлагат само Пиер и Бекерел за “Нобел”, но съпругът на Кюри настоява тя да бъде част от съвместното отличие. Нобеловият комитет също е имал планове да почете само двамата учени, но тогава се намесва шведският математик Гьоста Миттаг-Лефлер, който е част от комитета. Той предупреждава Пиер и името на Кюри е добавено към номинацията. 

Кюри получава втората си Нобелова награда през 1911 г. - този път за химия, като причина е откриването на елементите полоний и радий. Приносите ѝ към човечеството не свършват дотук - през Първата световна война тя създава мобилни радиологични отделения, познати като petites Curies, които помагат на военните лекари да лекуват над милион войници. Благодарение на труда на Кюри в областта на радиацията се откриват и иновативни за времето си методи за третиране на рак.

Мария Майер работи за удоволствие, без заплата

Втората лауреатка на “Нобел” за физика е германката Мария Гьоперт-Майер. С развитието на науката човечеството придобива редица фундаментални познания, сред които и това за строежа на атома, в случая на Майер – за структурата на атомното ядро. Именно тя е физичката, която през 1949 г. предлага теорията, че ядрото на атома е съставено от слоеве. Достига до откритието след разговор със създателя на първия ядрен реактор – Енрико Ферми. През 1963 г. Майер става втората жена (както и първият теоретичен физик) носителка на “Нобел”. Награда дели с германеца Ханс Йенсен.

През по-голямата част от живота си Майер работи “за удоволствието да се занимава с физика”, като не получава заплата и няма постоянна работа. Става професор чак на 58 г. Расте в семейство на академици от 6 поколения, като споменава, че баща ѝ я съветвал: “Не пораствай като жена”, вероятно имайки предвид “не ставай домакиня”. По времето на Втората световна война Майер е част от проекта “Манхатън” на САЩ за създаване на първото ядрено оръжие, ръководен от Робърт Опенхаймер – “бащата на атомната бомба”.

След половин век затишие канадка заслужи третия приз

Третата жена с “Нобел” за физика – канадката Дона Стрикланд - пионер в областта на лазерите, получава отличието цели 55 години след Майер – през 2018 г. Наградата е разделена между Стрикланд, ръководителя ѝ – френския физик Жерар Муру, както и колегата им от САЩ Артър Ашкин, благодарение на когото се създават първите оптични пинцети през 80-те (лазери, чрез които се изследват вируси, бактерии и други клетки, но без да бъде увреден съставът им - б.а).

Нобеловата награда за физика на Стрикланд и Муру е за разработването на най-късите лазерни импулси с висок интензитет в историята, като техниката намира широко приложение в медицината – например при коригиращата очна хирургия, както и в промишлеността.

Стрикланд е категорична, че “трябва да прославяме жените физици, защото те са някъде там. За мен е чест да бъда една от тях”. Кариерата ѝ е пример за други учени, а самата тя работи за привличането на повече жени към катедрата си в Университета на Уотърлу, Канада. Въпреки това пред “Гардиан” тя посочва, че “не се възприемам като жена в науката. Виждам себе си като учен”.

Поглед към дълбокия Космос носи голямото отличие на американка

Четвъртата носителка на “Нобел” за физика е американската астрофизичка Андреа Гез. Тя получава отличието през 2020 г. за откритието на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Наградата е разделена между Гез, британския физик Роджър Пенроуз и германския учен Райнхард Генцел. Пенроуз получава частта от наградата, защото доказва, че образуването на черни дупки е прогнозирано от Общата теория на относителността – труд на едно от най-добре познатите лица на науката – Алберт Айнщайн.

Гез и Генцел ръководят екипи от астрономи, които работят по техники за наблюдение на дълбокия Космос с помощта на най-големите телескопи. Да изследваш нещо на хиляди светлинни години, е предизвикателство, тъй като колебанията на температурата в атмосферата изкривяват перспективата на телескопите. Гез и Генцел обаче успяват чрез различни технологии да компенсират изкривяванията и да дадат по-точна представа въпреки невероятните разстояния. За пример – нашата Слънчева система се намира на около 27 хил. светлинни години от центъра на Млечния път.

Екипите на двамата физици насочват огромни телескопи към средата на галактиката ни, като откриват голям и невидим космически обект, чиято силна гравитация притегля звездите и ускорява скоростта им, като понякога дори ги разкъсва. Така Гез и Генцел доказват съществуването на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Изследванията им са съществени за бъдещото разбиране на черните дупки, които все още са едни от най-мистериозните обекти.

Петата носителка на “Нобел” за физика е тазгодишната лауреатка – французойката Ан Л'Юлие. Тя дели наградата с още двама учени – Пиер Агостини и Ференц Краус. Триото са пионери в областта на атосекундната физика (атосекунда – една милиардна от една милиардна част от секундата – б.а.), като чрез експериментите си те създават най-кратките светлинни импулси, които могат да се използват за изследване на бързото движение на електроните в атомите. 

Л'Юлие е тази, която полага основите за бъдещите пробиви, като през 1987 г. открива, че благородните газове реагират, когато през тях премине лазер. Физичката продължава да изучава явлението, а през 2003 г. екипът ѝ подобрява световния рекорд за най-кратък лазерен импулс - 170 атосекунди. 

Тя разбира, че звездите не са от желязо, но я лишават от диплома заради пола

Много са жените, чиито научни открития са били незачетени през годините. Една от тях е астрофизичката Сесилия Пейн-Гапошкин, която открива, че звездите са съставени основно от водород и хелий. Такъв значим пробив би трябвало да поставя името ѝ редом до учени като Айнщайн и Нютон, но това не се случва.

Пейн е родена през 1900 г. в Лондон. Завършва "Кеймбридж" през 1923 г. със стипендия, тъй като семейството не подкрепя “увлечението” ѝ по физиката. Тя не получава диплома, защото е жена - до края на 40-те "Кеймбридж" ги дава само на мъже. По-късно заминава за САЩ с надеждата, че там предразсъдъците са по-малко . Запознава се с ръководителя на обсерваторията в "Харвард" - астронома Харлоу Шепли. Пейн постъпва на работа при него, като именно той я съветва да напише дисертацията, която ще промени възприятието на човечеството за химичния състав на Вселената - “Звездни атмосфери”. В труда от 1925 г. Пейн защитава тезата си, че звездите не се състоят от желязо, а от водород и хелий.

Шепли изпраща дисертацията до прочутия астроном Хенри Ръсел, който обаче не одобрява труда на Пейн и я разубеждава да го публикува. Той смята, че е невъзможно тезата да е вярна, тъй като това би било революционно откритие, а и крайно противоречиво на тогавашните научни разбирания. Пейн е наясно, че ако се противопостави на Ръсел, това би бил края на кариерата ѝ, затова се отказва от издаване на дисертацията. Само 4 г. по-късно астрономът публикува свое изследване, в което използва тезата на Пейн, като я присвоява за своя и даже е номиниран за "Нобел".

Мъже оставят и “първата дама на физиката” без признанието

“Първата дама на физиката” Чиен Шиун Ву също се разминава с Нобеловата награда. Тя е родена през 1912 г. край Шанхай, а интересът към точните науки идва от семейството – майка ѝ е учителка, а баща ѝ е инженер и поддръжник на модерната тогава идеология за равенство между половете.

Ву завършва с почести Нанкийския университет през 1934 г., като малко след това заминава за САЩ и се записва в Калифорнийския университет - Бъркли. Там тя завършва докторската си степен и насочва труда си към деленето на уран. През 1944 г. става част от проекта “Манхатън”, като работата ѝ е да открие начин за обогатяване на уранова руда и за извличане на гориво за атомната бомба.

След Втората световна война Ву продължава да разглежда разпада на атомите, което се оказва пътят към голямото откритие. През 50-те физиката е приемала, че светът има огледален двойник – Закон за огледалната симетрия. Учените Джъндао Ли и Джънин Ян обаче допускат, че при определени условия на атомен разпад продуктите имат предпочитана посока. Ву е тази, която успява да докаже теорията с експеримент – тя наблюдава радиоактивен разпад на кобалт-60 при силно магнитно поле. Електроните на кобалта проявяват предпочитана посока, което доказва, че ядрото на атома невинаги е симетрично. През 1957-а “Нобелът" за физика е присъден за това откритие, само че на Ли и Ян, а Ву е пренебрегната. Това не я сломява и тя продължава с изследванията си. За заслугите ѝ Китайската научна академия кръщава астероид на нейно име - Ву е първият учен с такова признание приживе.

За откривателката на тъмната материя числата значат повече от славата

Ярък пример за половата сегрегация в научните среди е безразличието на Нобеловия комитет към откритията на Вера Рубин. Светът си каза сбогом с астрофизичката през 2016 г., като тя така и не дочака “Нобел”. Пробивът, за който комитетът си затвори очите, е доказателство за съществуването на тъмна материя (невидима материя с неизвестен състав, която не може да се наблюдава, тъй като не поглъща и не отразява светлина, открита е заради гравитационния си ефект върху видимата материя и представлява около 27% от Вселената - б.а).

През 60-те и 70-те Рубин започва съвместна работа с астронома Кент Форд, като двамата наблюдават спираловидните галактики и откриват нещо невероятно - звездите в перифериите се движат толкова бързо, колкото тези в центъра. Това противоречи на теорията на Нютон за гравитацията и подсказва, че има нещо, което осигурява още гравитация. Така двамата доказват съществуването на тъмна материя, предвидено през 30-те години от астрофизика Фриц Цвики.

През голяма част от живота си Рубин се сблъсква с трудностите да си жена в науката. Завършва женския колеж “Васар” през 1948 г., а когато учителят ѝ по физика в гимназията разбира, че е приета, казва “Това е прекрасно, по-добре стой по-далеч от науката”. Тя кандидатства в “Принстън” за магистратура, но не е приета, тъй като до 1975 г. университетът не приема жени в следбакалавърски програми. Приемат я в “Корнел”, където през 1951 г. защитава магистратурата си, а докторант става в Джорджтаунския университет. Работи дълго като астроном в института "Карнеги".

Въпреки че не получава “Нобел”, с годините името ѝ става признато в научните среди. През 1990 г. пред сп. “Дискавъри” посочва, че “славата е мимолетна”. “Числата ми означават повече за мен, отколкото името ми. Ако след години астрономите все още използват моите данни, това е най-големият комплимент за мен”, казва физичката.

Астроном открадва наградата от Джослин Бърнел

Северноирландската астрофизичка Джослин Бел Бърнел също изпитва от първо лице предразсъдъците към жените учени. През 1967 г., докато е докторант в "Кеймбридж", тя прави пробив, който променя представите за Вселената - открива първия пулсар (силно магнетизирана въртяща се неутронна звезда, която излъчва електромагнитни лъчи от полюсите си - б.а).

Нобеловата награда не закъснява - комитетът я присъжда през 1974 г., но не на Бърнел. Наградени са ръководителят ѝ - астрономът Антъни Хюиш, както и колегата му Мартин Райл. Въпреки че Хюиш помага на Бърнел да построи радиотелескопа, прихванал сигналите, тя сама анализира данните и стига до заключението, че това са радиовълни от бързо въртящи се неутронни звезди. Бърнел обаче е несигурна в откритието си и се притеснява да не стане за смях в научните среди. Тя все пак съобщава на Хюиш за откритието, като физикът публикува новината в началото на 1968 г. от свое име.

Мая Божинова /24 часа

CHF CHF 1 2.0066
GBP GBP 1 2.32757
RON RON 10 3.93298
TRY TRY 100 5.43804
USD USD 1 1.79599