Открити са неравномерни облаци и ярки "горещи точки", които вероятно са свързани със сияния над облачния слой

Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" е засякъл мистериозен обект, който свободно се носи през междузвездното пространство.

Според НАСА този "планетоподобен" обект, наречен SIMP 0136, е с приблизителна маса 13 пъти по-голяма от тази на Юпитер и се намира само на 20 светлинни години от Земята. Освен това той се върти около оста си с невероятна скорост, завършвайки пълно завъртане на всеки 2,4 часа.

Благодарение на детайлните инфрачервени наблюдения на JWST, международен екип от изследователи е открил признаци за "сложни атмосферни структури", включително възможни слоеве облаци и температурни колебания в атмосферата на обекта. Това е описано в тяхно изследване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Това е изключително рядък обект, който дава ценна информация. В изследването учените предполагат, че SIMP 0136 може да има много общо с газовите гиганти в нашата Слънчева система, като Юпитер и Сатурн, които също притежават множество облачни слоеве и високоразположени горещи точки. Разликата е, че този обект не е привързан към звезда, а просто се носи свободно в космоса.

Астрономите не изключват възможността SIMP 0136 да е кафяво джудже - обект, който е нещо средно между планета и звезда.

Последните изследвания надграждат съществуващите наблюдения, направени от телескопите "Хъбъл" и "Спицър" на НАСА.

"Вече знаехме, че яркостта му варира, и бяхме уверени, че има неравномерни облачни слоеве, които се завъртат и еволюират с времето," казва Алисън Маккарти, водещ автор на изследването и докторант в Бостънския университет.

"Също така подозирахме, че може да има температурни вариации, химически реакции и дори ефекти, свързани със сияния, които влияят на яркостта му, но не бяхме сигурни," добавя тя.

По-детайлни наблюдения благодарение на Джеймс Уеб

Спектрографът за близка инфрачервена светлина на JWST е позволил на учените да изследват много по-широк спектър от инфрачервена светлина, предоставяйки нови, вълнуващи прозрения за този самотен обект.

"Досега разполагахме само с малка част от инфрачервения спектър благодарение на "Хъбъл", както и с няколко измервания на яркостта от "Спицър," обяснява Йохана Вос, ръководител на изследването и асистент в Тринити Колидж в Дъблин.

Изследователите са анализирали стотици детайлни криви на светлината и са ги сравнили с атмосферни модели, за да добият по-добра представа за атмосферата на SIMP 0136.

Открити са неравномерни облаци и ярки "горещи точки", които вероятно са свързани със сияния над облачния слой.

"Представете си, че наблюдавате Земята отдалеч," казва Филип Мюирхед, учен от Бостънския университет и съавтор на изследването.

"Ако гледате всяка отделна дължина на вълната, ще виждате различни модели, които разкриват информация за повърхността и атмосферата, дори без да различавате конкретни детайли."

"Синята светлина би се увеличавала, когато в полезрението влязат океаните," добавя той. "Промените в кафявото и зеленото биха ни разкрили данни за почвата и растителността."

Други наблюдения на "Джеймс Уеб" са открили следи от въглероден оксид и въглероден диоксид, но много въпроси все още остават без отговор.

"Все още не сме напълно разгадали химическия състав," казва Вос. "Но тези резултати са изключително вълнуващи, защото показват, че количествата молекули като метан и въглероден диоксид могат да варират в различни части на атмосферата и с течение на времето."

"Ако наблюдаваме екзопланета и можем да направим само едно измерване, трябва да имаме предвид, че то може да не е представително за цялата планета," заключава тя.