В продължение на хилядолетия Преспанското езеро е било девствено. Но под натиска на климатичните промени, неконтролируемото изпомпване и замърсяването праисторическият водоем в Югоизточна Европа се свива с тревожни темпове, бие тревога АФП.

Преспанското езеро, което се намира на границите на Албания, Гърция и Северна Македония, се смята за дом на хиляди видове, които разчитат на водата и заобикалящите я местообитания.

Затоплянето на температурите е предизвикало хаос в годишните снеговалежи в района, пресушавайки жизненоважните потоци, които се вливат в Преспа - което е изложило на риск видовете, които зависят от езерото и друг близък водоем.

Според рейнджърите на парка, които следят отблизо езерото, спадът на валежите е довел до постоянно отдръпване на водата, която на някои места се е отдръпнала с до три километра (почти две мили).

"По-рано имаше много повече сняг, който можеше да достигне един метър или метър и половина, докато през последните години снеговалеж почти няма", казва пред АФП Горан Стояновски, 38-годишен рейнджър, който повече от десетилетие наблюдава езерото в Северна Македония.

Други експерти са съгласни с това, като посочват многобройните начини, по които последиците от изменението на климата са довели до постоянното свиване на бреговете му.

"Наблюдаваните промени в нивото на езерото са свързани с изменението на климата", казва Спасе Шумка, професор в Аграрния университет в Тирана, столицата на Албания.

Шумка посочи по-високите температури, които също така са увеличили изпарението и са намалили годишните валежи.

"На базата на местоположението единственото решение е в съвместните действия", добави професорът.

Към проблемите на Преспа се прибавя и фактът, че околните ябълкови ферми разчитат в голяма степен на водата в езерото, като в едно проучване, цитирано от НАСА, се посочва, че езерото е загубило седем процента от повърхността си и половината от обема си между 1984 и 2020 г.

Замърсяването на околната среда от селскостопанските води, изтичащи от привидно безкрайните редове на близките овощни градини, само задълбочава проблемите му, като води до цъфтеж на водорасли, който поражда опасения за създаване на мъртви зони.

"Езерото се замърсява интензивно в продължение на десетилетия", казва Златко Левков, биолог от университета "Кирил и Методий" в Скопие.

"Казано по-просто, местообитанието на много видове може да се промени напълно, а популацията на тези видове да намалее и евентуално да изчезне."

Според експертите Преспа е изпълвала тази живописна долина в Югоизточна Европа в продължение на между един и пет милиона години, което я прави една от най-старите сладководни екологични системи на континента.

Около 2000 вида риби, птици и бозайници, както и редица растителни видове, зависят от водите ѝ, за да се изхранват.

По-нататъшното влошаване на състоянието може да се окаже катастрофално за местната екосистема, но и за съседното Охридско езеро, което се намира на 10 км на запад.

Тъй като Преспа е разположена на по-високо място, Охридското езеро разчита на подземни водни потоци през околните варовикови планини, за да поддържа нивото си.

Всяко допълнително натоварване на Преспа вероятно ще се усети надолу по течението в Охрид, който само преди две години рискуваше да изгуби мястото си в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО поради прекомерно замърсяване и нерегулирано развитие./news.bg