Древните от Перперикон вярвали в Амон Ра
Наука 11.02.2010 17:35
Древните жители на Скалния град Перперикон край Кърджали почитали египетския бог на слънцето Амон Ра и дори кръщавали децата си на него.
До това заключение е стигнала професор Василка Герасимова, след като ръководителят на археологическите проучвания Николай Овчаров й предоставил за експертиза открити миналото лято камъни с надписи, изсечени върху тях.
Присъствието на латиноезично население, пристигнало на Перперикон от източните провинции на Римската империя, се доказва от въпросните надписи, разчетени от проф. Герасимова, заяви Овчаров. Това са били търговци, занаятчии и войници от Сирия, Египет и Либия. И трите разчетени надписи се оказали надгробни, за поредния етап от разкопките остава да бъде открит самият некропол в Скалния град.
Според археолога Овчаров каменните надписи са поредното категорично доказателство за това, че Перперикон е бил голям административен и стопански център, в който жителите са били и разноезични, и са изповядвали различни култове.
Единият от надписите е от първата половина на 17-и век. Разчетеното по него име Козма пък означава, че става дума за надпис от последните години на селище, което според османски регистри е било населено с християни. Миналата година през август по време на проучванията Овчаров разкри част от основния римски път по река Арда, край който бе намерена и ковашка работилница. В този район наетите работници се натъкнаха и на камъни с писменост, и с чертежи, наподобяващи детската игра „Дама”. Още тогава проф. Овчаров се свърза с най-добрия български специалист по антична епиграфика, носител на Хердерова награда, проф. Герасимова. Тя е потвърдила версията на археолога, че въпросните надписи са от античността.
На латинските надписи от Перперикон проф. Герасимова е посветила научна статия, която скоро ще излезе в списание „Археология”. Самите камъни с надписите вече са подредени в представителната изложба на Скалния град на траките, която ще се откри идния вторник в София.
Най-интересният надпис е част от стела (плоча с надпис), върху която има поне две релефни човешки изображения. Обработката на повърхността показва, че скулпторът я е изгладил така, че да се открои човешка глава и под нея още една, женска, част от рамо и дреха. Това е римска погребална композиция, уточни Овчаров. Отляво до фигурите се чете „Амонио Та”, а под него „Виан”, Амониус или Амонио е име, широко разпространено в гръко-римския свят, ползвано е и като първо, и като фамилно. Давано е на войници и търговци, идващи от Изтока. Свързва се с бога Зевс – Амон, чийто култ е разпространен в Либия и Египет и дори тази зона е била наречена Амония. Така се стига до извода, че погребаният на Перперикон човек е бил кръстен на върховния египетски бог Амон Ра. Името Амонио се среща за пръв път в пределите на България, е посочила проф. Герасимова в статията си. Думата „Виан” пък трябва да се разчита като стандартната римска формула „Виксит анис” – „живял...години”. надгробният надпис на базата на епиграфския анализ е датиран от втората половина на 3-и век. Като „Юниос Тейменос” пък е разчетен надпис върху отломка от друг надгробен камък. Това име е било характерно за Мала Азия и за град Палмира в Сирия. Третият надпис „Марон”, също на латински, е надраскан допълнително с християнски кръстове.
„Тези първи находки на епиграфски паметници сочат едно трайно уседнало население, пишещо и говорещо на латински език”, на посочила проф. Герасимова в статията си. /БГНЕС
До това заключение е стигнала професор Василка Герасимова, след като ръководителят на археологическите проучвания Николай Овчаров й предоставил за експертиза открити миналото лято камъни с надписи, изсечени върху тях.
Присъствието на латиноезично население, пристигнало на Перперикон от източните провинции на Римската империя, се доказва от въпросните надписи, разчетени от проф. Герасимова, заяви Овчаров. Това са били търговци, занаятчии и войници от Сирия, Египет и Либия. И трите разчетени надписи се оказали надгробни, за поредния етап от разкопките остава да бъде открит самият некропол в Скалния град.
Според археолога Овчаров каменните надписи са поредното категорично доказателство за това, че Перперикон е бил голям административен и стопански център, в който жителите са били и разноезични, и са изповядвали различни култове.
Единият от надписите е от първата половина на 17-и век. Разчетеното по него име Козма пък означава, че става дума за надпис от последните години на селище, което според османски регистри е било населено с християни. Миналата година през август по време на проучванията Овчаров разкри част от основния римски път по река Арда, край който бе намерена и ковашка работилница. В този район наетите работници се натъкнаха и на камъни с писменост, и с чертежи, наподобяващи детската игра „Дама”. Още тогава проф. Овчаров се свърза с най-добрия български специалист по антична епиграфика, носител на Хердерова награда, проф. Герасимова. Тя е потвърдила версията на археолога, че въпросните надписи са от античността.
На латинските надписи от Перперикон проф. Герасимова е посветила научна статия, която скоро ще излезе в списание „Археология”. Самите камъни с надписите вече са подредени в представителната изложба на Скалния град на траките, която ще се откри идния вторник в София.
Най-интересният надпис е част от стела (плоча с надпис), върху която има поне две релефни човешки изображения. Обработката на повърхността показва, че скулпторът я е изгладил така, че да се открои човешка глава и под нея още една, женска, част от рамо и дреха. Това е римска погребална композиция, уточни Овчаров. Отляво до фигурите се чете „Амонио Та”, а под него „Виан”, Амониус или Амонио е име, широко разпространено в гръко-римския свят, ползвано е и като първо, и като фамилно. Давано е на войници и търговци, идващи от Изтока. Свързва се с бога Зевс – Амон, чийто култ е разпространен в Либия и Египет и дори тази зона е била наречена Амония. Така се стига до извода, че погребаният на Перперикон човек е бил кръстен на върховния египетски бог Амон Ра. Името Амонио се среща за пръв път в пределите на България, е посочила проф. Герасимова в статията си. Думата „Виан” пък трябва да се разчита като стандартната римска формула „Виксит анис” – „живял...години”. надгробният надпис на базата на епиграфския анализ е датиран от втората половина на 3-и век. Като „Юниос Тейменос” пък е разчетен надпис върху отломка от друг надгробен камък. Това име е било характерно за Мала Азия и за град Палмира в Сирия. Третият надпис „Марон”, също на латински, е надраскан допълнително с християнски кръстове.
„Тези първи находки на епиграфски паметници сочат едно трайно уседнало население, пишещо и говорещо на латински език”, на посочила проф. Герасимова в статията си. /БГНЕС
![]() |
1 | 2.10033 |
![]() |
1 | 2.25716 |
![]() |
10 | 3.85385 |
![]() |
100 | 4.21711 |
![]() |
1 | 1.71504 |
Последни новини
- 19:39 Правителството на Литва подаде оставка след решението на премиера да се оттегли от поста си
- 19:32 След големия пожар в Струмяни: 14 постройки са изцяло или частично изгорели
- 19:24 След "инвазията" на 8000 посетители само за ден: В Доломитите искат туристите да плащат такса
- 19:17 5 години затвор за жена, откраднала над 128 000 лева от възрастен мъж
- 19:09 Към Тръмп: Натиснете Нетаняху да спре войната в Газа, зоват бивши шефове на Мосад и армията
- 19:02 Каролин Галактерос: Как си представя Тръмп, че Русия ще се откаже от целите си?
- 18:54 Запрянов: Активирахме клауза от ПСР, според която разходи за отбрана да не се отчитат през бюджета
- 18:52 Повечето американци с тревога наблюдават растящото поскъпване на храните