Гъстата джунгла на биосферния резерват Калакмул, в щата Кампече, пази една от най-големите тайни повече от хилядолетие. Това е древният град Минанбе, селище, което е останало недокоснато, докато мексикано-словенски екип археолози, ръководен от археолога Иван Шпрайц, не успява да разсече растителността, за да документира съществуването му.

Древното селище, наречено Минанбе, е разположено в труднодостъпен район на тропическата гора. Името му в превод от езика на маите от полуостров Юкатан означава "няма пътека" и му е дадено заради изключително сложния достъп до мястото, съобщава LBV Magazine.

Проучването на този анклав, който датира от късния класически период (600-900 г. сл. Хр.), стана възможно благодарение на полевия сезон, разрешен от Археологическия съвет на Националния институт по антропология и история (INAH), агенция към Министерството на културата на Мексико.

Екипът, ръководен от археолога Иван Шпрайц, от Изследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата, работи в северния сектор на резервата, за да извърши повърхностно проучване на обект, разположен западно от Чактун, основен център, за който същият проект съобщи 13 години по-рано.

За тази мисия те разчитат на ключов технологичен инструмент: данни от въздушно лазерно сканиране (LiDAR), които осигуряваха гледка под горския покрив.

Снимка: INAH (Instituto Nacional de Antropología e Historia)

Достъпът до Минанбе обаче се оказва титанично начинание, което изпитва издръжливостта на екипа.

Археолозите Иван Шпрайц, Атаста Флорес Ескивел, Израел Чато Лопес, Кинтин Ернандес Гомес и Витан Вуянович, заедно с работници от общността, трябва да проправят път с мачете в продължение на пет километра, за да могат да се придвижат с ATV-та, а след това да извървят подобно разстояние при екстремните условия на тропическата дъждовна гора.

Според Иван Шпрайц липсата на черни пътища, служещи преди десетилетия при дърводобив, които в други случаи са ги насочвали - е била обнадеждаващ знак. Липсата на тези пътища за достъп означавала, че обектът не е бил докоснат от скорошна човешка дейност и наистина откритието надминало очакванията.

"В сравнение с други места, където провеждахме повърхностни проучвания, достъпът тук се оказа много по-труден; въпреки това, през последните 3 години това е първото, което открихме непокътнато, нямаше траншеи на мародери, казва словенският археолог. Това беше откритие, голяма изненада за нас", добави той.

Именно фактът, че мястото нямаше достъпни пътища, вдъхнови за името му. Ето защо избрахме името Минанбе, което произлиза от езика на юкатекските маи. По този начин ние следваме традицията в археологията на маите да се именуват някои обекти според характеристика на мястото или във връзка с обстоятелствата на откритието", обяснява Шпрайц.

Преходът от LiDAR изображенията, които разкриват 15-хектарно селище под горския слой, проверка потвърждава съществуването на сложен градски център ​​с площади, заобиколени от дворци и религиозни сгради, тераси и влажни зони с хидравлични канализационни системи, което показва висока степен на градско планиране и териториален контрол.

Археологът Витан Вуянович успява лично да провери архитектурните особености на една от най-внушителните структури на обекта - пирамидален храм с височина над 30 метра. Тази сграда показва отличителни черти на стила Рио Бек, като например фина зидария, гладки фасадни панели, стръмно стълбище и корнизи на върха.

"За първи път регистрирах повече или по-малко добре запазен храм", каза Вуянович, подчертавайки изключителното състояние на консервация на монументалния комплекс. Сред най-значимите находки на екипа е Стела 1, монолит с гравирана сцена на обезглавяване, който е първият паметник, привлякъл вниманието на археолозите. Общо 40 паметника са каталогизирани, някои от които са запазили иконографски елементи и йероглифни текстове, които започват да разкриват загадките на обекта.

Проучването на северната част на обекта позволява на Куинтин Ернандес Гомес и неговите колеги да идентифицират серия от паметници, подредени "в редица", от които тези в южния край на пътеката, свързваща централния и североизточния сектор, са разчистени за фотограметрично записване.

Използвайки хиляда снимки, екипът създава триизмерни модели на всеки от четиринадесетте открити олтара и стели, които бяха изпратени за проучване на епиграфа на проекта - Октавио Еспарса Олгин. Специалистът е използвал усъвършенстван софтуер за редактиране, за да разпознае йероглифните текстове, сложна задача поради ерозията, засягаща повечето варовикови повърхности.

Епиграфският анализ вече е започнал да дава конкретни данни за хронологията на обекта. Стела 1, която изобразява фигура, размахваща нож или брадва, за да обезглави човек, носи календарен знак, отбелязващ датата 5 ajaw, съответстваща на 849 г. сл. Хр.

Това е важен знак, защото можем да предположим кога целият комплекс от паметници, или някои от тях, са били издигнати. Изоставянето на обектите в региона се е случило през 10 век сл. Хр., казва Еспарса Олгин. Тази дата поставя Минанбе в период на дълбока промяна в света на маите, точно преди колапса, довел до изоставянето на много големи градове в низините.

В допълнение към Стела 1, екипът е документирал кръгли олтари и един правоъгълен олтар, чието разположение предполага, че няколко са били умишлено променени. Такъв случай е Паметник 6, който изглежда счупен, но е запазил специфични елементи отстрани, а отпред - фигурата на владетел с перната прическа, нагръдник с трилостен елемент, гривни и огърлици.

Един от йероглифните текстове на този паметник съдържа част от дата, която вероятно до края на 7 век, което го прави най-старият надпис в изследвания район. Това съвместно съществуване на паметници от различни епохи сочи към дългосрочно обитаване на мястото и възможни промени в неговата социално-политическа динамика.

Според Иван Шпрайц, откриването на Минанбе се вписва в регионалната панорама, изградена през тези години на изследвания. Районът се представя като територия, силно модифицирана за земеделски цели, която достига своя разцвет през късния класически период.

Възникват интересни въпроси. Един от тях, който отваря път за бъдещи изследвания, е евентуалното нахлуване на групи от северната част на полуостров Юкатан в по-късен период, но близо до изоставянето на града. Доказателства за умишленото променяне на паметници, като например счупения Паметник 6, биха могли да бъдат индикация за пристигането на тези външни лица, които, с намерение да променят установения наратив за властта, са манипулирали вече изоставените символи на града.

Минанбе, който е останал "без път" повече от хиляда години, сега се издига като каменно свидетелство за едно великолепно минало и като "каменна книга", чиито страници започват да се четат, разкривайки сложната и все още не напълно разбрана история на древните маи. Ехото от историята се е превърнало в неизчерпаем източник на знания за археологията.