Ендокринолозите държат да изтъкнат, че трябва да се подхожда много критично и към информацията в средствата за масова информация, тъй като и тя невинаги е достоверна

Диабетици с дългогодишен “опит” в това заболяване имат усещането, че знаят абсолютно всичко за болестта и започват да дават съвети на “младите си колеги” по болест по широк кръг от въпроси.

По тази причина за пореден път публикуваме най-закостенелите заблуди за диабета, за неговото лечение и поведението на болните.

Мит 1

Диабетът може да се излекува, а с по-леките форми на болестта може да се справите само с диета.

Към днешна дата това хронично заболяване не може да бъде излекувано веднъж и завинаги. Но това съвсем не означава, че е присъда за пациентите.

В днешно време съществуват възможности за успешно лечение, като най-важното е да се изпълняват препоръките на доктора; да се научите да контролирате заболяването; да поддържате в пределите на нормата нивото на глюкоза в кръвта.

Т.е., колкото и банално да звучи, диабетът е някакъв своеобразен начин на живот. Що се касае до понятието „лек“ диабет, такъв не съществува. Във всички случаи при поставянето на такава диагноза, наред с промяна в храненето на пациентите, задължително трябва да се назначат и лекарствени препарати.  

Мит 2

Ако лечението е помогнало за стабилизиране на кръвната захар, терапията може да се спре.

Много диабетици са сигурни, че на организма от време на време трябва да се дават „лекарствени ваканции“, за да не се стигне до отравяне в крайна сметка. 

Истината е една. В никакъв случай! Лечението трябва да е постоянно и пожизнено. Веднага щом пациентът прекрати приема на понижаващите кръвната захар препарати, или пък спре да се придържа към препоръките за правилно хранене, нивото на глюкоза неизбежно се повишава, а болестта прогресира.

Пациентите със захарен диабет често са принудени да приемат много препарати, тъй като имат немалко съпътстващи състояния, например повишено кръвно налягане, заболяване на сърцето, на съдовете.

Но често голяма част от тези патологии са възникнали именно заради недостатъчния контрол над диабета, което е предизвикало съответните усложнения. А те изискват постоянен прием на много лекарствени препарати. Разберете, много от тези лекарства са жизненоважни за вас и не трябва да спирате нито един от тях. 

Мит 3

Народните средства са по-добри от всякаква химия.

В крайна сметка, ефективността и безопасността на лекарствените средства са доказани с множество клинични изследвания, проведени с участието на хиляди пациенти. Назначавайки определено лекарство, докторът винаги знае точния механизъм на неговото действие, а също какъв именно ефект следва да очаквате от него.

Както и какви са възможните нежелателни явления и противопоказания. Докато за ефективността на биологично-активните добавки, растителните препарати и многото „лечебни“ методики (например хирудотерапия, т.е., лечение с пиявици) няма убедителна доказателна база. Обръщайки се към тези методи на „лечение“, пациентът в най-добрия случай няма да получи никакъв ефект.

Мит 4

Земната ябълка (топинамбур) е най-полезният продукт за диабетиците.

Защото в този продукт се съдържал инулин и наблягайки на него ежедневно, може да не използвате инсулиновите инжекции, заблуждават се много от страдащите. Истината е, че земната ябълка или земната круша малко се различава от обикновения картоф например по съдържание на въглехидрати.

А инулинът, който се съдържа в този натурален продукт, няма нищо общо с инсулина, освен сходство в наименованията. Тези, които обичат този зеленчук, могат да си го похапват за здраве, в никакъв случай обаче да не отменят своята планова захаропонижаваща терапия.

Мит 5

При захарен диабет е необходимо редовно болният да бъде хоспитализиран.  

Една от народните версии е, че е необходимо диабетикът да е едва ли не редовно по болници, за да им „почистват“ съдовете със системи. Истината е, че не съществуват такива лекарствени средства, които да са в състояние да „прочистят“ съдовете.

Поставянето на система е само път за вътревенозно вливане на препарата, но не е панацея. Промените, които възникват в съдовете при захарен диабет, е невъзможно да се нивелират по този начин. Но измененията в малките съдове при захарен диабет могат да се предотвратят. За целта е достатъчно да се нормализира нивото на захар в кръвта.

А за профилактика на атеросклероза в големите съдове, в т.ч. тези на сърцето, е много важно да се поддържа нормално ниво на холестерола. На повечето пациенти със захарен диабет трябва да се предпишат препарати, които потискат синтеза на холестерола и намаляват размера на холестероловите плаки в съдовете. Такива препарати са статините, те се приемат на курсове, а не постоянно.

Мит 6

Колкото по-дълго време човек изтърпи да не премине на инсулин, толкова по-добре.

Разпространена заблуда, че при захарен диабет тип 2 могат да се приемат таблетки и да не се бърза с инсулиновите инжекции. Истината е, че в момента на поставяне на диагнозата „захарен диабет тип 2 около 60% от бета-клетките, изработващи инсулин, практически не функционират. С напредването на болестта този процес прогресира.

И повечето пациенти с диабет тип 2 рано или късно започват да се нуждаят от инсулин. Но това съвсем не означава, че болестта е преминала в по-тежък стадий. Просто този избор е най-ефективният метод за лечение в случаите, когато таблетките вече не са достатъчни за достигане на целеви стойности в нивата на кръвната захар.

Своевременното назначение на инсулина е преди всичко път към предотвратяване на  усложненията. Затова не бира да се страхувате да го следвате. 

Мит 7

Захарният диабет задължително означава напълняване.

Съществува разпространено мнение, че хората с тази диагноза не са в състояние да отслабнат, защото напълняват не от храната, която поемат, а от хормонални нарушения, а също и от препаратите, с които се лекуват.

Истината е, че излишните  килограми не се трупат от въздуха. Наднорменото тегло е резултат от това, че потреблението на енергия превишава нейното разходване. Намаляването на теглото е дълъг и нелек процес, затова в това отношение се изисква постоянство.

Чрез ограничение на калоричността на храната, увеличаване на физическите натоварвания, а понякога с помощта на медикаменти и хирургични методи. 

Мит 8

Необходимо е да се приемат витамини за диабетици.

Това заболяване не предизвиква дефицит на каквито и да било витамини. Препоръките по отношение на техния прием са същите, както и за здравите хора.

Мит 9

Новите лекарства са значително по-ефективни от старите.

Лекарствената листа при захарен диабет постоянно се допълва, затова е нужно редовно да се изпробват нови препарати. Имайте предвид, че само по предписание на доктора могат да се пият лекарства.

Ако някой от препаратите за понижаване на кръвната захар много добре се отразява на някого, това далеч не означава, че е подходящ за всички останали диабетици. Въобще не говорим тук за противопоказанията, които е много трудно да бъдат оценени самостоятелно от пациентите.

Ендокринолозите държат да изтъкнат, че трябва да се подхожда много критично и към информацията в средствата за масова информация, тъй като и тя невинаги е достоверна. Това, че на пръв поглед изглежда напълно убедително, може да не съответства на съвременните представи за лечение на диабета и да е продиктувано изключително от комерсиални интереси. 

Реална и достоверна информация можете да получите само от компетентен специалист в подходяща обстановка, в смисъл да не е непременно в кабинета, а например при семинари, обучения, организирани за диабетици.

Там специалистите могат да отделят повече време и да дадат по-подробни отговори на всички въпроси. И най-важното – да предоставят на участниците в подобни обучения структуриран алгоритъм на действие във всякакви житейски ситуации, да им помогнат да отработят навиците си за самоконтрол и т.н.

Понякога при нормални нива на кръвната захар може да става дума за „скрит диабет“, който се проявява така: повишен апетит, често прекомерно; промяна на теглото, качване на килограми, друг път отслабване; кървене от венците и различни проблеми със зъбите, които по-рано не сте имали; усещане за жажда и сухота; лющене и сърбеж на кожата, както и нехарактерни обриви; раните заздравяват по-бавно, което е риск от постоянни инфекции; усещане за слабост, дори при липса на физическо натоварване; учестено уриниране; понижена чувствителност на кожата. 

Яна БОЯДЖИЕВА, zdrave.to