Голяма част от тях остават незабелязани, тъй като отразяват по-малко слънчева светлина

32 хил. астероида, някои от които планетарни убийци, са в опасна близост до Земята, съобщават западни изследвания. Сред космическите тела има и такива по-малка категория - “убийци на градове”, които са с големина около 120 метра и при сблъсък могат да затрият мегаполиси или малки държави. Те са по-опасни, тъй като част от тях остават скрити в светлината на Слънцето - сляпата точка на планетата ни. От прогнозираните около 25 хил. такива досега са идентифицирани само 10,5 хил. Понеже тези малки космически тела отразяват по-малко слънчева светлина, са донякъде незабележими. Астероиди с подобен размер обикновено удрят Земята на около 20 хил. години, което прави шанса за сблъсък в днешно време изключително малък.

Въпреки това НАСА и Лабораторията по приложна физика към Университета “Джон Хопкинс” създадоха космически апарат от първо поколение, чиято цел е да удря астероиди и да ги отклонява от траекторията им - кинетичен импактор, познат още като DART. Проектът за планетарна защита се ръководи от Службата за координация на планетарната отбрана на НАСА, която беше основана през 2016 г.

Първият тест на мисията DART навършва една година днес - на 26 септември 2022 г. НАСА разби космическия си апарат в астероида Диморфос със скорост от 22,5 хил. км/ч, за да го изтласка от орбитата му около астероида майка Дидимос. Въпреки че мисията беше успешна, през август тази година учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис установиха, че при удара на Диморфос 37 камъка с широчина приблизително 7 метра са се откъснали от повърхността му, образувайки “космическа буря” от отломки.

Последиците са заснети от телескопа “Хъбъл”, като откритието е направено от изследване на изображенията. Диморфос, за щастие, се намира на около 9,6 млн. км от Земята и отломките няма да я засегнат. Успехът на DART показва, че при достатъчно време за действие в бъдеще потенциално опасни за планетата ни астероиди могат за бъдат изблъскани с помощта на новата техника.

“Вече имаме по-добра представа за това какво се случва при сблъсък с астероид”, заявява проф. Дейвид Джуит - астроном от Калифорнийския университет и водещ автор на изследването, което анализира снимките на “Хъбъл” от Диморфос.

Отломките от “атакувания” астероид обаче повдигат въпроси за това колко безопасно би било отклонението на такъв, ако е по-близо до Земята. Ако небесно тяло дори с по-малки размери от 7-метровите камъни на Диморфос се сблъска със Земята, силата на удара ще е равна на тази от атомната бомба, пусната над Хирошима в края на Втората световна война.

Планетата ни явно има късмет, защото такива астероиди изгарят напълно в атмосферата преди да ни ударят. “Със сигурност сме преживявали много от тях и дори не сме ги забелязвали”, посочва астрономът Анди Ривкин - един от ръководителите на DART.

“В реална извънредна ситуация може да се наложи да го ударим много по-силно”, казва Меган Сиал - изследовател по планетарна защита и част от екипа на DART. Това, което учените трябва да избегнат, е случайното превръщане на отломки в опасни за Земята. Подобен сценарий е възможен, ако астероид е ударен твърде агресивно. “Това е все едно да изстреляте куршум в грозд или нещо подобно”, обяснява проф. Джуит.

Затова успешното и безопасно отклоняване не зависи от това колко силен е ударът, а от изучаването на състава на астероида. “Всеки астероид, към който се отправяме, ще бъде малко по-различен”, добавя астрономът Кристина Томас - ръководител на работната група за наблюдения на DART.

 Капсула на НАСА донесе проба от рисковия Бену

Седем години след изстрелването си в Космоса апаратът на НАСА OSIRIS-REx прелетя над Земята, за да пусне капсула, съдържаща около 250 грама скали и почва от астероида Бену.

Мисията на OSIRIS-REx започва през 2016 г., когато апаратът се запътва към Бену, а през 2018 г. той навлиза в орбитата му. През 2020 г. машината успява да вземе проба, тръгва обратно към планетата ни, като общо е пропътувала 6,1 млрд. км.

Бену, който принадлежи към категорията “убийци на градове”, е важен, тъй като учените смятат, че има вероятност той да удари Земята на 24 септември 2182 г., но вероятността това да се случи е 1 на 2700.

НАСА има интерес към небесното тяло, като 7-годишната мисия има за цел да помогне при прогноза за бъдещето му. Ромбовидният астероид се приближава до Земята на всеки шест години, но обичайната му дистанция е около 4,8 млн. км от планетата ни.

Ако Бену се сблъска със Земята, ударът ще освободи енергия 24 пъти по-голяма от тази на взрив на “Цар Бомба”.