Търсим живот във воден свят като на Кевин Костнър

Планети, на които дъждовете са не от вода, а от разтопени скали и желязо, наблюдават астрономите с помощта на телескопа Кеплер.

Далечните светове са едни от най-странните, откривани в Космоса, и показват колко голямо разнообразие от планети съществува в Млечния път.

Атмосферата на CoRoT-7b например е толкова гореща, че в нея се образуват облаци от изпаряващи се скали и метали и понякога те кондензират, предизвиквайки дъжд от лава и заливайки разтопената повърхност на този адски свят. CoRoT-7b е първата планета с твърда повърхност, открита извън Слънчевата система.

Днес обаче все повече астрономи смятат, че това небесно тяло с екстремна температура е всъщност останка от много по-голяма планета, която е била унищожена от своята звезда. Оцеляло е само ядрото и именно затова там има толкова необичайни условия.

Планетата винаги е насочена с едната си страна към Слънцето и там е вечен ден с температури от 2200 градуса. От другата страна обаче живакът пада до минус 200 градуса по Целзий. Още по-негостоприемна я правят постоянните вулканични изригвания и земетресения. Според учените тези тежки условия постепенно разрушават планетата и огромно количество материя излита в Космоса всеки ден. Рано или късно CoRoT-7b ще се изпари напълно.

Бури от стъкло

Също толкова странно е и небесното тяло HD 189773b. Според учените планетата има син цвят, подобно на Земята, и това би могло да заблуди неподготвените. Външната прилика със Земята се дължи на силикатната атмосфера. Температурите обаче са толкова високи, че от небето валят парчета стъкло. Заради бурното време на планетата кристалите падат с огромна скорост и под наклон, така че този жесток свят се превръща буквално в мелачка за месо.

Сред новооткритите планети, които обикалят около други звезди в галактиката, има дори и по-странни светове. Такива са така наречените пухкави планети – огромни топки от газ с много по-малка плътност дори от тази на газовите гиганти Юпитер и Сатурн. Небесното тяло KOI-314c например има размерите на Земята, но на него няма твърда повърхност. В класа на пухкавите планети е и най-голямата откривана досега - TrES-4. Тя е 1.7 пъти по-голяма от Юпитер и учените все още не могат да обяснят съществуването и формирането й. Астрономите вече познават и планета, чиято плътност е близка до тази на оловото. Това я прави може би най-твърдият свят, известен на науката. Планетата е с размерите на Юпитер, но има 20 пъти по-голяма маса, която предизвиква и изключително силна гравитация, сравнима с тази на малки звезди. Астрономите се съмняват дали небесното тяло не е кафяво джудже – обект, който има характеристики и на звезда, и на планета.

Старица на 12 милиарда години

Най-старата планета, позната на астрономите, е на цели 12.7 милиарда години. Тя се е появила само 2 милиарда години след Големия взрив, когато Вселената е била млада и много различна от сегашната. Съществуването на толкова древни светове дава надежди на търсачите на извънземни, защото ако планетите са се появили толкова рано, там животът е имал много по-дълго време да се развие и да достигне до разум и цивилизация, отколкото на Земята.

Според астрономите най-младата планета, откривана досега, е Коку Тау 4, разположена на 420 светлинни години от нас. Тя е само на 1 милион години, което я прави по-млада от човешкия род.

Сред най-чудатите светове, откривани от учените, има и планета, която може би представлява огромен диамант. Разположеният на 4000 светлинни години от нас обект се състои предимно от въглерод, а под голямото налягане, което се получава от силната гравитация, той кристализира в диамант. Първоначално планетата беше представена като гигантски кристал, но много учени оспорват тази идея и твърдят, че тя е по-скоро черна или жълтеникава, отколкото блестяща като диамант. Вероятно така наречените въглеродни планети имат морета от бензин и атмосфера от метан вместо въздух, което придава на атмосферата им жълтеникав цвят. Диаманти могат да бъдат открити, но на по-голяма дълбочина, смятат специалистите. Подобен свят би бил огромен източник на ресурси за хората, но липсата на кислород и отровните газове биха попречили там да се зароди живот.

Докато въглеродната планета вероятно е жълтеникаво-кафява, в галактиката има и един свят, който е 99 процента черен. TrES-2b е газов гигант като Юпитер, но химичният му състав го кара да поглъща почти цялата светлина, която попадне върху него. Това прави тази планета по-черна от почти всичко, което познаваме в природата.

Близнаците на Земята

Доста по-приятна за окото и вероятно по-гостоприемна за живот е планетата Кеплер 62f. Астрономите предполагат, че тя е покрита изцяло с вода. Нейният океан достига чак до мантията на планетата и дъното е стотици километри. Температурата на Кеплер 62f вероятно позволява съществуването на живот и наличието на вода прави появата на извънземни организми доста вероятно. Водният свят Кеплер 62f е една от планетите най-близки по условия до Земята и учените се надяват рано или късно да намерят там следи от живот.

Същото важи и за друг свят от същата звездна система – Кеплер 62e, който също вероятно е покрит с вода. От доказано съществуващите планети именно тази се смята за най-близка по характеристики до Земята. Ако се потвърди съществуването на обекта KOI-1686.01 обаче, той ще се окаже по-близък по условия до нашата планета – с вода в течно състояние и маса само 1.3 пъти по-голяма от земната. /novinar.net