Астрономи са забелязали космическо несъответствие, което ги е оставило в недоумение – голяма планета, орбитираща около малка звезда, пише Ройтерс.

Откритието противоречи на настоящите представи за образуването на планетите. Звездата е с маса около една пета от масата на Слънцето. Според водещите теории за образуването на планетите, звезди с такива размери трябва да имат малки планети, подобни на Земята и Марс. Но тази, открита в орбита около въпросната звезда, е много по-голяма – колкото Сатурн, втората по големина планета в нашата Слънчева система.

Звездата, наречена TOI-6894, се намира на около 240 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв. Това е най-малката известна звезда, която има голяма планета, около 40% по-малка от предишните два рекордьора.

„Засега нямаме отговор на въпроса как такава малка звезда може да притежава такава голяма планета“, каза астрономът Едуард Брайънт от Университета на Уоруик в Англия, ръководител на проучването, публикувано в сряда в списанието Nature Astronomy.

Планетите извън нашата Слънчева система се наричат екзопланети. Тази, която орбитира около TOI-6894, е газов гигант, подобно на Сатурн и Юпитер, а не скалиста планета като Земята.

Раждането на планетна система започва с голям облак от газ и прах – наречен молекулярен облак, който се срива под собствената си гравитация и образува централна звезда. Остатъчният материал, който се върти около звездата в т.нар. протопланетарен диск, образува планети.

„В малки облаци от прах и газ е трудно да се образува гигантска планета“, каза специалистът по екзопланети и съавтор на проучването Винсент Ван Ейлен от Лабораторията за космически науки „Мълард“ на Университетския колеж в Лондон.

„Това е така, защото, за да се образува гигантска планета, е необходимо бързо да се образува голямо ядро на планетата и след това бързо да се натрупа много газ върху него. Това трябва да се случи в ограничено време, преди звездата да започне да свети и дискът бързо да изчезне. Смятаме, че в малките звезди просто няма достатъчно маса, за да се образува гигантска планета, преди дискът да изчезне“, добави Ван Ейлен.

Засега не е открита планета, която да е по-голяма от своята звезда, като това важи и в този случай, въпреки че двете небесни тела са много по-близки по размер, отколкото обикновено. Докато диаметърът на Слънцето е 10 пъти по-голям от най-голямата планета в нашата Слънчева система – Юпитер, диаметърът на TOI-6894 е само 2,5 пъти по-голям от единствената известна планета около нея.

Звездата е червено джудже, най-малкият и най-разпространеният вид в галактиката Млечен път.

„Тъй като тези звезди са много разпространени, в галактиката може да има много повече гигантски планети, отколкото сме очаквали“, каза Брайънт.

Звездата TOI-6894 е доста тъмна, тя свети 250 пъти по-слабо от Слънцето. Откритата планета се намира около 40 пъти по-близо до звездата си, отколкото Земята до Слънцето, и завършва една орбита само за три дни. Близостта й до звездата означава, че повърхността на планетата е доста гореща, макар и не толкова, колкото газовите гиганти, наречени „горещи Юпитери“.

Диаметърът й е малко по-голям от този на Сатурн и малко по-малък от този на Юпитер, макар че е по-малко плътна от тях. Масата й е 56% от тази на Сатурн и 17% от тази на Юпитер.

Основните данни, използвани за изучаването на планетата, са от орбиталния спътник на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS) и от Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили, допълва БТА.

Изследователите се надяват да разберат по-добре състава на планетата с наблюдения, планирани за следващата година с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

„Очакваме тя да има масивно ядро, обградено от газообразна обвивка, съставена предимно от водород и хелий“, каза Брайънт.