Изследвания на звезди, приближаващи края на своя жизнен цикъл, позволяват на учените да направят предположения за бъдещето на нашето Слънце. Американски астрономи, водени от Сам Рагланд с помощта на инфрачервено-оптичния комплекс от три телескопа Arizona’s Infrared-Optical Telescope Array (IOTA), са изследвали звезди с маса между 0,75 и3 пъти масата на Слънцето, които приключват своята еволюция, пише Universetoday. Тези обекти са интересни, тъй като след около 4 милиарда години според научните прогнози, нашето Слънце го очаква същата съдба.

Звездите от този клас са се превърнали в червени гиганти преди няколко милиарда години, когато гориво за термоядрения синтез в недрата им станал хелият, който се натрупвал в резултат на “изгарянето” на водорода. Към края на своя живот тези звезди се състоят от плътно въглеродно-кислородно ядро и обвивка, в която водород се превръща в хелий, а хелия от своя страна – във въглерод и кислород.



При промяна на гравитационния баланс вътре в такива звезди водородът и хелият се редуват като вид ядрено гориво. Това предизвиква промяна в светимостта на звездата с период от около 100 хиляди години. Много звезди “изживяват” последните си 200 хиляди години като променливи от типа Мира. Мира-променливи се наричат звезди, които променят периодично светимостта си за време от 80 до 1000 дни. Наречени са така по името на “родоначалничката” на класа – звездата Мира в съзвездието Кит. В течение на този заключителен период се извършва изхвърляне на външната обвивка на звездата и червеният гигант се превръща в изстиващо бяло джудже, обкръжено от газова мъглявина.

Д-р Рагланд и колегите му наблюдавали с помощта на комплекса IOTA 35 променливи от типа Мира, 18 полупериодични променливи и 3 променливи с непостоянен период. Всички тези звезди са разположени в нашата Галактика и се намират на разстояние около 1 300 светлинни години от Земята. 12 от променливите тип Мира (т.е. около 30%), се оказали с асиметрична яркост, докато само при три от полупериодичните и само при една от “неустановено” променливите показали същата нееднородност.

Причина за тази нееднородна яркост, напомняща петната на Слънцето, засега остава загадка. Компютърен модел показва, че голяма планета от типа на Юпитер би могла да оставя следа в звездния вятър и това да води до асиметрията в светимостта. Дори планета от земен тип при достатъчно силен звезден вятър би могла да остави забележима следа, но в този случай планетата би трябвало да се намира близо до ядрото, а това ще доведе до притеглянето й и бързото й поглъщане от звездата.

От друга страна, голямото количество изхвърлени от звездата вещества може да създават сложни взривни вълни, завихрения и уплътняване на газовия облак, които поглъщат неравномерно светлината, създавайки видимите нееднородности. Получените данни свидетелстват във всички случаи свидетелстват, че предположението за еднородно и изотропно излъчване на звездите от този клас, е погрешно. В бъдеще ще се наложи създаването на тримерни модели, които да обяснят протичащите процеси.