Според него древната изчезнала цивилизация е съществувала край Западна Европа

Откъде произхожда легендата за Атлантида – изчезналата цивилизация, описана от Платон като напреднала култура със забележителни храмове и масивни пристанищни стени, която изчезва в морето преди повече от 11 600 години? Докато много учени я приемат за мит, ново разкритие край испанския бряг вдъхновява нова вълна от хипотези.

Археологът и документалист Майкъл Донелан обяви, че се е натъкнал на останките на легендарния град на дъното на Атлантическия океан, само на три километра от Кадис – най-старият град в Западна Европа. Донелан показа подводни кадри и данни, които според него доказват съществуването на Атлантида, по време на конференцията Cosmic Summit в Северна Каролина, където представи и предстоящия си документален филм.

След осемгодишно изследване на крайбрежието на Кадис със съвременни технологии като сонар и LiDAR, екипът на Донелан открива дълги линейни структури и концентрични кръгови стени, високи над шест метра. Външният кръг носи следи от силно разрушение, вероятно причинено от цунами, а вътрешните стени са разкъсани и разместени. Между тях са разположени сложно оформени канали, а в центъра се извисяват руини с правоъгълна форма – според археолога това съвпада с описанията на храма на Посейдон, централната точка на древния град според Платон.

В разказите на Платон, най-вече в диалозите „Тимей“ и „Критий“ (ок. 360 г. пр.н.е.), Атлантида е могъща островна държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (днешния Гибралтарски проток), в Атлантическия океан срещу Средиземно море. Там, според текста, първият цар Атлас и брат му Гадейрос разделят и управляват богата на ресурси земя, украсена с дворци и сложна система от канали и пристанища.

Донелан подчертава, че локализацията на откритието в областта, известна в древността като Гадес (днешен Кадис), съвпада с описаното от Платон. В центъра на потъналата структура е открита правоъгълна формация с точна ориентация по посока на световните посоки – детайл, който също се съдържа в античните източници.

Археологът твърди, че размерите на подводния обект отговарят на измеренията, посочени от Платон – според древния философ, Атлантида е била около 3 000 стадия на дължина и 2 000 стадия на ширина (приблизително 550 х 365 км, или колкото съвременния американски щат Невада).

По време на повече от 20 гмуркания екипът на Донелан открива още следи – разрушени по-малки стени, канали, издълбани коридори и огромни, перфектно правоъгълни камъни, някои с размери колкото малък автомобил. По думите му стилът на строителство не прилича нито на римски, нито на венециански, а възрастта на структурата би я направила много по-древна от известните европейски градове.

Теориите на Донелан все още се приемат предпазливо от научните среди. Мнозина историци и археолози смятат, че Атлантида е просто литературна алегория. Други, включително част от така наречените „алтернативни изследователи“, свързват възможното ѝ унищожение с катастрофални събития в края на ледниковата епоха, познати като Младия Дриас – период, приключил около 11 600 г. пр.н.е.

Документалният филм на Донелан предстои да излезе по-късно тази година. Дотогава въпросът дали Атлантида е мит или реалност, остава отворен – но подводните структури край Кадис със сигурност подхранват споровете за едно от най-големите археологически загадки.