Престижността на лекарската професия е смачкана. Но аз бих казал, че престижността на интелигенцията вече е смачкана. Недостатъчно авторитетно е да си учен, недостатъчно авторитетно е да си учител, недостатъчно авторитетно е да си какъвто и да е представител на интелектуалния труд, каза в интервю за БГНЕС академик Дамян Дамянов.

Проблемът с кадрите е само една от мините със закъснител, които са заложени в здравната политика и в модела на здравната реформа, категоричен е ак. Дамянов, който е ръководител на Клиниката по хирургия в УМБАЛ "Царица Йоанна", председател на Българското хирургическо дружество и президент на българската секция на Европейската асоциация на хирурзите "Еврохирургия".

Още със започване на прехода, а и преди прехода, при други условия, лекарското съсловие беше без адекватно заплащане на труда. Когато се говори на тема заплащане, обаче всички реагират много бурно, казват: "тези искат само пари". Не е така. Не може лекарският труд, без да пренебрегвам сестринския, без да пренебрегвам труда на акушерките, безкрайно дълго да се обезценява. Класификаторът на професиите в България е изхвърлен. Директно се обезценява образованието. Понятието образователен ценз не значи нищо. Оттам според мен започват нещата. Не може в България да липсва часова ставка. Не може в България един час труд да струва 3 лева и на същия българин, отишъл в чужбина, трудът му на един час да струва 25-30 евро. Ето ви първият дисонанс. Не може една операция, която правим тук за 600 или за 900 лева, в Западна Европа да струва 15 000, 18 000, 20 000 евро., категоричен е той.

Не може 23 години, след като сменихме модела на здравеопазването, след като превърнахме общопрактикуващите лекари в еднолични търговци, болниците в търговски дружества, да оставяме лекарския, сестринския, труда на акушерката без заплащане. Не може нощният труд да се оценява символично, не може един лекар с всичките си познания да работи в Спешна помощ за 500 – 600 лева. За какво е учил 6 години? Не може един лекар в кръвния център, чиито познания изискват задълбочени знания от различни науки. Често трудът е безмилостно труден с това, че кръводарители сега няма, а ние отправяме настоятелни искания: дайте кръв, дайте кръв. Как да стане това? Тези хора също стоят с 600 лева. Не може един млад хирург, аз да го зарибявам само със собствената си личност и когато той дойде на работа, да получава 450 лева, изброява гневно именитият хирург. И същевременно вчера чета обява, че се търсят ватмани в градския транспорт с начална заплата 1000-1200 лева. Поклон пред труда на ватманите. Но общо взето те изкарват един курс от около 30 дни - практически занятия и са готови. Те трябва да знаят правилника и да тръгнат. Ремонтът им го извършва друг.

При нас ремонтът на човешкия организъм го извършваме ние. За тази работа аз съм учил 6 години. Сегашните млади хора учат 6 години, за да получат лекарската титла. След това учат 5 години, за да вземат специалност, след това още 5 години, за да придобият опит, защото в хирургията е ясно практически доказано, че едва след 10-ата година, хирургът се чувства достатъчно спокоен, така че, когато извършва една операция, да може да излезе от всякаква ситуация. Тоест човекът работи 15-16 години, работим с живи хора и получаваме нещо унищожително.

Една анкета сред нашите студенти, която се повтаря вече два-три пъти, показва, че те влизат да следват медицина с ясното съзнание, че в момента, в който завършат, около 60% казват, че са на път за Западна Европа, предполагам, че и за други страни. Ако в първите години на трансформацията в България, виждахме един тежък спад в медицинското образование, сега 50-60% от студентите учат съзнателно. Те ровят в Интернет, те поставят неудобни въпроси на лекторите си, защото искат да завършат на ниво, за да могат да се пласират, но не в България. Аз надигам глас и казвам: уважаеми колеги, ние не подготвяме достатъчно резерви. Средната възраст на хирурзите в България е 55 години. 107 хирурзи работят след пенсионната си възраст на щатни места. Резерв няма достатъчен. В това аз виждам голямата тревога за България, че следващите 5-10 години изведнъж ще се получи една сериозна дупка и в кадрите, и в учителите, които ще ги готвят тези кадри. А хирургията е нещо, което не се учи само като занаят - да започне да прави обувки. Ама аз ги правя по един и същ модел, а тук всеки болен ми се представя като нов модел обувка. И често животозастрашаващ модел – как да стане това?! , прави мрачни сравнения акад. Дамянов.

Аз бия камбаната за хирургията предварително – че кадровият проблем при нас в областта на коремната и обща хирургия се очертава, но той е настъпил в други специалности. Защото в областта на гръдната, на съдовата, на неврохирургията, които са с масова патология, има вече области от държавата България, в които няма нито един гръден хирург, няма нито един детски хирург, няма нито един съдов хирург. Какво правим с тези болни, тази патология е честа. Транспортираме ги до съседен окръг, не се грижим за тях, зарязваме ги, няма кой да им обърне внимание. Оттам произлиза една остра реакция на обвинения на обществото срещу лекарите. "Те не ни обслужват близкия". Не се отчита натовареността на лекаря, не се отчита изтощението. Аз заспивам пред телевизора. Това се случва с къде-къде по-млади колеги от мен. Аз се опитвам да възложа на моите колеги, тъй като сме университетско звено, научни задачи. Минава месеци, те не могат да го отхвърлят, заради мелницата, която ги върти тук. Хайде да дойдат тук и да видят как двама души дежурят, как едновременно трябва да оперират в операционната, да посрещнат болен и да има дежурен лекар в клиниката, дежурен лекар в хирургичния кабинет.

И на всичкото отгоре с цялата тази мелница с денонощен труд, те получават някъде около 800-900-1000 лева старшите ни хирурзи със стаж над 30 години, споделя хирургът. Нещо гнило има в тази постановка. Нека да приемем, че има криза. Добре, направете плащането съответно на ценза - образователен, професионален, на риска от професията и създайте някакво поне правдиво равновесие, което да съответства, а не младият лекар да застане до ватмана и да вижда как получава двойно по-малка заплата. Не професорът в БАН да получава двойно по-малка заплата от ватмана или шофьора в градския транспорт. Това е безобразие, то не е аномалия, то е безобразие. По тази причина държавата сама залага кадровия си проблем, категоричен е академикът, който е и председател на Съюза на учените.

Ние сме в страничноевропейски резултати. Ние сме някъде в периферията, отчита академикът. Според него е изчезнало уважението към лекаря и не само към него. За съжаление престижността на лекарската професия беше смачкана в тези условия. Но аз бих казал, че престижността на интелигенцията вече е смачкана. Недостатъчно авторитетно е да си учен, недостатъчно авторитетно е да си учител, недостатъчно авторитетно е да си какъвто и да е представител на интелектуалния труд. Всичко, което искат да извършиш, трябва да носи някакви парични знаци. Всичко, което ние извършваме, трябва да бъде приравнено на някаква сума. Заложи се идеята, че видите ли, че и в болниците и между общопрактикуващите лекари трябва да има конкуренция и в резултат на тази здравословна конкуренция, нещата ще стават по-добри, ще оцеляват по-добре работещите, по-качествено ще се работи, как да стане това?, задава риторични въпроси ак. Дамянов.

Залага се в момента, че в частните болници се осигурява една по-качествена среда, само че те приемат спешно болни по изключение. Те не приемат неосигурени болни, а те са 1 600 000. От тях да приемем, че половината са в чужбина, да приемем, че има едно 4-5% много богати хора, за които здравната осигуровка при тези условия не представлява интерес. Но остават едно 800 000 бедни хора, които по никакъв начин не са осигурени, къде попадат те – в държавните болници. Ами процентът на пациентите в старческа възраст?! При нас той е нараснал тройно. Лошото е, че пациентите, които идват млади и стари, идват със закъсняващи диагнози, защото седят вкъщи, поради липса на пари, поради липса на осигуреност на близки, които да поемат нещо, поради това, че те са изоставени и няма никаква форма на обгрижване при тях.

За нас е нещо обичайно да дойде един перитонит на 5-6-7-8-9дни Той, априори, идва часове или два дена преди смъртта си, дава страховити, но реални примери от практиката той.. Това просто беше изключение преди 15-20 години. От какво е породено – от условията. Бих казал, че със залагането на тази реформа, която започна през 1998-2000 година в неолиберална посока, при която конкуренцията трябваше да играе все по-голяма роля, а държавата да се оттегли и да я няма никаква, всичко това в основата си доведе до сегашното състояние на медицината. Държавата наистина удобно се оттегля, държавата не решава въпросите, държавата решава част от нещата законово, но много неща остават нерегламентирани с ненамерено решение. Решението се забавя, отлага се и в края на краищата води до експлозия, подчертава хирургът.

Няколко министри очакваме да направят последователно здравна реформа. Моделът тръгва при един министър по един начин, идва следващият – сменя модела частично или напълно. Тъжното е, че по тези въпроси нито говоря за първи път, нито съм единственият, който говори, нито откривам Америка. Водещи фигури в тази държава говорят за тези неща, говорят, дават се интервюта, цитират се модели от западноевропейските страни, събираме се на обществени дискусии по тези проблеми, само аз съм направил някъде 5-6. Имаме най-малко едно 20-30 -40 може би обществени дискусии по проблемите какво да стане в здравната реформа, където голяма част от тези неща, които споделям са казвани, дъвкани и предъвквани и не се случват. Стои някаква управленска сила, стои някаква политическа сила, тя води политиката по някакъв свой начин. А хората са едни и същи, болестите са едни и същи, проблемите са едни и същи. Това изморява. Това ни поставя в положението на обезверено поколение на средна и напреднала възраст. Ние вече не виждаме ясна надежда. Лошото е, че това обезверяване и липсата на сигурност и ясен план за развитите, тласка младите встрани от Българи, остава песимист академикът.

Реакцията на колегите от кръвните центрове в Стара Загора и Варна не е само акт на отчаяние, но и акт на отчаян протест срещу това, което се случва, срещу сегашното статукво, срещу това, което ни е довело до това статукво. Срещу липсата на решение, което да очертава перспективата. И това, което трябва да се случва, не се случва. Тогава се случва протест. Сега ще протестират едни, след време ще се случи други, които са доведени наистина до прага на поносимост - че то е по-престижно да не работиш като лекар вече. Надеждата, че ако нещата потъват, ще дойдат чужденци, които да работят тук, е неработеща. Няма африканец или от най-бедната азиатска страна лекар-специалист, който да дойде да работи за тези пари, които се дават на лекарите в България. Туземците сме ние – българите, иронизира с тъга ситуацията хирургът.

Отдавна съм стигнал до извода, че управляващите не се съобразяват с мнението на експерти. И не съм само аз. Многократно се говори за това. Наистина хората на науката, хората на образованието, хората на медицината, на здравеопазването, хората на селското стопанство, не са викани за експерти при решаването на определен проблем. Аз се учудих и съм сред тези, които реагираха на факта, че, когато България тръгна да влиза в Европа, тя се оказа единствената която няма оперативна програма с национален характер, където да се споменават думите наука, образование, здравеопазване. Нямаше западноевропейска страна, която да не поставя акцент върху тези проблеми. Сега се работи по програма, която ще влезе евентуално за периода 2014 – 2020 година, където се набляга на образование, науката отново е забравена, за здравеопазването изобщо да не говорим. Тоест, когато няма такава програма, няма да влизат и европейски пари по тези проблеми. Не мисля, че това е само унизително, то е убийствено, е мрачната, но реалистична прогноза на акад. Дамянов и като учен, и като лекар. /БГНЕС