Две нови лекарствени молекули, създадени с помощта на изкуствен интелект, показват обещаващи резултати в борбата срещу резистентни на лечение бактерии. Според публикация на BBC експерименти върху животни и лабораторни тестове доказват ефективността им срещу опасни патогени като гонорея и метицилин-резистентния Staphylococcus aureus (MRSA).

Откритието поставя въпроса дали медицината може да навлезе в нов „златен век“ на антибиотиците в момент, когато резистентността се превръща в една от най-големите заплахи за глобалното здраве.

„Звучи малко по-вълнуващо, отколкото е в действителност“, коментира ръководителят на лабораторията по инфекции на мозъка в Берн д-р Аспарух Илиев в ефира на „Здравей, България”. По думите на експерта по безопасност на ваксините алгоритъмът е предложил 27 вещества с потенциална активност, като седем от тях са показали резултати, а две са се оказали ефективни срещу резистентни микроорганизми.

„Изкуственият интелект не измисля чудодейни лекарства, а спестява време и усилия. В крайна сметка всяко предложение трябва да се тества експериментално, но процесът става по-бърз и по-ефективен“, обяснява д-р Илиев.

Резистентността към антибиотици вече е глобален проблем. МРСА и други устойчиви микроорганизми не се повлияват от стандартни терапии и често водят до трудно лечими или фатални инфекции. „Непрекъснатата употреба на антибиотици – както в медицината, така и във ветеринарията и хранителната индустрия, ускорява този процес. Затова е жизненоважно да търсим нови решения“, подчертава Илиев.

Освен антибиотичната резистентност, експертът предупреждава за друга заплаха – разпространението на болести, пренасяни от комари, в Европа. Т.нар. тигрови комари, донесени от Азия, вече са трайно установени на Стария континент. Те могат да пренасят вируси като чикунгуня и западнонилска треска. „Само тази година случаите на чикунгуня в Европа са почти три пъти повече в сравнение с миналата. Макар още да говорим за около хиляда заразени, тенденцията е ясно нарастваща“, обяснява д-р Илиев.

Според него глобалното затопляне създава благоприятни условия за разпространението на тези насекоми. В страни като Китай вече се прилагат мерки като изолиране на пациенти с мрежи, за да се предотврати заразяване на нови комари и разнасяне на вируса. Д-р Илиев подчертава, че в момента няма причина за паника, но е необходимо внимание.

„Следващите 10-15 години ще бъдат решаващи. Новите технологии дават надежда, но в същото време климатичните промени отварят вратата за заболявания, които доскоро не познавахме в Европа“, казва той.