Станишев: Милитаризацията на ЕС и икономиката му няма да доведе до траен растеж

България 22.11.2026 16:24 Снимка: ДНЕС+

Станишев: Милитаризацията на ЕС и икономиката му няма да доведе до траен растеж

Милитаризацията на ЕС и на неговата икономика няма да доведе до траен растеж, заяви бившият министър-председател и лидер на европейските социалисти Сергей Станишев в предаването  "Денят започва с Георги Любенов" на БНТ. "Това не е приемливо, защото това се нарича изнудване, шантаж. Европейският бюджет, общият европейски бюджет, по който сега вървят преговорите, трябва да бъде приет. Той трябва да бъде достатъчно амбициозен. Страната ни е в групата на страните, които отстояват запазването в максимална степен на фондовете за сближаване, защото те са израз на европейската солидарност. Да, трябва да има достатъчно разходи за сигурност и отбрана – това е ясно, но аз съм против милитаризацията на Европейския съюз и на неговата икономика, защото тя няма да доведе до траен растеж", заяви Станишев.

"България спечели много от членството си в ЕС, а ЦИЕ е новият двигател на европейския растеж."

Членството на България в Европейския съюз е национален успех, а Централна и Източна Европа се превръща в двигател на развитието на целия ЕС, каза Станишев. По повод предстоящата 20-годишнина от приемането на България в ЕС Станишев припомни, че членството е било голяма национална цел, обединявала българското общество.

„Преди 20 години имах честта да водя правителство, което свърши най-много работа във финалния етап, когато членството през 2007 година все още не беше гарантирано. Но това беше национална цел. И наистина имаше устрем, стремеж в обществото.“

Според него днешният скептицизъм към ЕС е закономерен резултат от сблъсъка между първоначалните очаквания и реалностите. Въпреки това той подчерта, че значителна част от икономическите успехи на България през последните две десетилетия се дължат на европейското членство.

Станишев защити тезата, че Централна и Източна Европа има все по-голямо значение за бъдещето на европейската икономика.

„Аз отдавна отстоявам тезата, че новият двигател на икономическото развитие на Европейския съюз е Централна и Източна Европа. Нашите 11 страни са много по-динамични в икономическия си растеж, много по-гъвкави към промените в света, отколкото по-статичните общества на Западна Европа.“

Той настоя ЕС да се концентрира върху икономическите реформи и технологичната надпревара със САЩ и Китай.

„Европейският съюз трябва да се промени, да се концентрира върху собственото си икономическо развитие, да направи реформи, които да дадат тласък на индустрията, производството и технологичното състезание.“

Според него Европа трябва да преодолее вътрешните пречки пред бизнеса и да се превърне в действително единен пазар, който използва предимствата на своя мащаб.

„Много хора буквално хейтят Европейския съюз и си мислят: „Дай да се разпадне.“ Ако се разпадне, ние ще сме едни от тежко потърпевшите, нека сме наясно. Затова по-добре да го направим по-ефективен и по-добър.“

Милитаризацията на европейската икономика няма да доведе до траен растеж

Бившият президент на ПЕС подчерта, че Европа трябва да инвестира в своята сигурност, но не и да превръща военната индустрия в основен двигател на икономическото развитие.

„Да, трябва да има достатъчни разходи за сигурност и отбрана. Това е ясно. Светът става много нестабилен. Но аз съм против милитаризацията на Европейския съюз и на неговата икономика, защото тя няма да доведе до траен растеж.“

Той настоя и за запазването на европейските фондове за сближаване в следващия бюджет на ЕС. „Те са израз на европейската солидарност“, подчерта Станишев.

Европа трябва да има собствена роля в постигането на траен мир

Попитан за войната в Украйна, Станишев посочи, че тя е влязла във фаза на изтощение, в която продължаването на военните действия няма да доведе до устойчиво решение. „Ако не разберем по-дълбоките причини, войната никога няма да намери изход. Ще вървим от една ескалация към следваща“, заяви той.

Според него първоначалният опит за бърза военна победа на Русия не е успял, но последвалите очаквания за пълна победа над нея също не са се реализирали.

„Имаше успехи на украинската армия, но те бяха частични. След като се премине към война на изтощение, каквато е сегашната фаза, вече навлизаме в сферата на цифрите – икономически потенциал, население, мобилизационен потенциал, собствено производство на въоръжение.“

Той подчерта, че прекратяването на огъня не е достатъчно, ако не бъде постигнато дългосрочно политическо решение.

„Трябва да има траен мир, който дава сигурност и на Украйна, и на Русия, и на цяла Европа. В този момент сме на кръстопът - Европа и всички участници. Или поредна ескалация, или влизаме в сериозни и искрени преговори, които трябва да завършат с компромис от всички страни.“

Той отхвърли възможността Русия да поставя ултиматуми за връщане на НАТО към положението от 1997 г., но настоя за сериозен диалог по въпросите на европейската сигурност.

„Аз смятам, че Русия не е в положение да поставя този ултиматум на НАТО и на европейските държави. Но трябва да се водят разговори, за да се постигне баланс.“

„Думата „победа“ е много измамна, защото победа чрез унижаване на противника ще доведе до реваншизъм и рано или късно до възобновяване на войната. Значи трябва да се намери балансът на интереси. Това не може да стане, без да се отчитат интересите на всички страни.“

Ескалацията в Черно море вече засяга пряко България

Станишев предупреди, че разширяването на военните действия в Черно море създава все по-големи рискове за България.

„Войната, която изглеждаше далечна, въпреки че въобще е на няколкостотин километра, вече удря кораби близо до българското крайбрежие.“

Според него и Русия, и Украйна имат своята роля в ескалацията на военните действия в Черно море и превръщането му в една от най-несигурните зони за корабоплаване.

„Това вече нанася преки щети на България и като търговия, и като замърсяване на морето“, отбеляза той.

Украйна трябва да получи европейска перспектива и помощ за възстановяването си

Бившият премиер заяви, че Украйна трябва да има перспектива за членство в Европейския съюз.

„Аз мисля, че това е едно от нещата, които Украйна трябва да получи, защото тя доказа своето право като нация да съществува. Няма по-силна мотивация за съществуването на една държава от отстояването с много кръв на нейната независимост.“

По думите му ЕС не бива да подвежда украинското общество, след като вече е създал очаквания за бъдещо членство.

„Европейският съюз не бива да излъже Украйна, да я подведе.“

Станишев подчерта, че непосредственият приоритет след прекратяването на войната е възстановяването на украинската икономика, инфраструктура и общество. Той предложи замразените руски активи също да бъдат предмет на преговори за финансиране на следвоенното възстановяване.

„Европейският съюз трябва да има своята роля тук и да помогне на Украйна в лекуването на раните на войната.“

Особено сериозен според него е рискът от социална криза след края на военните действия.

„Представете си два милиона души, които се връщат след пет години война в една разрушена икономика и държава. Те ще бъдат ненужни. Не знам какви рискове и каква бомба може да бъде това за самата Украйна.“

Според Станишев именно страхът от тежките икономически и социални последици след края на войната е сред факторите, които затрудняват търсенето на реалистично мирно решение.

„Затова Украйна първо трябва да бъде възстановена и излекувана, а паралелно с това да върви процесът на подготовка за членство в Европейския съюз.“

237 милиарда евро подкрепа за Украйна. Не е ли по-добре средствата да отиват за възстановяване?

Станишев постави въпроса за икономическата цена на продължаващата война за Европейския съюз.

Той посочи, че общата европейска подкрепа за Украйна възлиза на около 237 милиарда евро, а за 2026 и 2027 г. е предвиден заем от 90 милиарда евро за украинските бюджетни и отбранителни потребности.

Бившият премиер коментира и необходимостта от допълнително финансиране през 2027 г., когато очакваният недостиг на средства за Украйна достига около 70 милиарда евро.

„Не е ли по-добре тези пари да ги дадем за възстановяване и на Украйна, а и на европейската икономика?“, попита Станишев.

Той предупреди, че продължителната война изтощава не само Украйна и Русия, но и Европейския съюз.

В този контекст Станишев обърна внимание на предложението за европейския бюджет за периода 2028–2034 г., предвиждащо намаление с близо 200 милиарда евро спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия.

За управлението на Румен Радев: Първите месеци са плахи, несигурни и без ясен план

Станишев коментира и първите шест месеца от управлението на премиера Румен Радев.

Според него „Прогресивна България“ е започнала като лидерски проект, който постепенно се превръща в политическа партия.

„Никой не си прави илюзии – гласовете за „Прогресивна България“ бяха изключително за Румен Радев като личност. Това беше мажоритарен вот. ПБ се превръща в партия постепенно, което е закономерно и неизбежно.“

Той обърна внимание на голямата отговорност, която носи политическа сила с абсолютно парламентарно мнозинство.

„Това, което виждам в първите месеци, са доста плахи и несигурни действия, без ясен план.“

Според Станишев заявената готовност за управление все още не се е превърнала в достатъчно категорични решения и реформи. Той оцени положително представянето на реалното състояние на публичните финанси, но определи действията за овладяване на бюджетните проблеми като недостатъчни.

„Правилно извадиха всичко на масата, вместо да се лъжем. Но стъпките за овладяване на дефицита са доста плахи.“

България трябва да се концентрира върху икономическия растеж, а не върху нов дълг за текущи разходи

Станишев предупреди за рязкото нарастване на държавния дълг през последните години, който според представените параметри на бюджета за 2027 г. се очаква да достигне около 44 милиарда евро.

Според него отговорността за натрупването му се носи от няколко последователни управления и политически сили.

„Проблемът дори не е толкова в размера на дълга, колкото в това, че беше вземан, за да се подкупват избиратели от една или друга категория: „Бъдете спокойни, не ни обичате, но ни търпете, защото живеете по-добре.“ Но това беше взето назаем, без да са осигурени тези пари.“

Той посочи, че ПП-ДБ, ГЕРБ и БСП също имат своя принос за провеждането на подобна бюджетна политика, която според него продължава в значителна степен и при сегашното управление.

„Голямото предизвикателство е ефективното икономическо управление. Дългът не е толкова голям проблем, ако има икономически растеж, който, за съжаление, сега се забавя, в това число заради външни фактори.“

„Нужни са огромни усилия, за да има по-сериозен растеж и да нарастват доходите“, заключи Станишев.

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355