Развитието на науката е резултат от усилията на множество учени, между които се открояват известен брой имена. Техният принос се е оказал най-съществен за дадена научна област, в която работят и останалите им колеги.

Радиото като медия се основава на три компонента - предаване, приемане и в частност звукозапис. За първи път задоволителен звукозапис реализира Томас Едисон. На 18 юли 1877 откривателя успява да запише и възпроизведе човешки глас. Той използва за това хартиена лента, покрита с парафин. Изговаря думата "Hello" пред мембраната, която с игла записва върху хартията. След като отново прокарва лентата през иглата, чува тихо своят глас "Hello". Няколко месеца по-късно конструира нов уред Фотограф, който се състои от стоманен валяк, върху който е опънато цинково фолио, служещо за носител на аудиоинформация. Върху него се намирала фуния с мембрана и игла. Предаването по ефир се базира на откритията в областта на електромагнитните трептения на Хайнрих Херц .

На 7 май 1895 руският физик Александър Попов демонстрира радио-предаване на разстояние 250 метра, като предава думата “Хайнрих Херц“, откъдето идва и честването на деня на радиото и телевизията на 7 май.

През юни 1896 италианецът Гулиелмо Mаркони патентова в Англия схемата на публикувания вече от Александър Попов радиопредавател. В САЩ американският физик от сръбски произход Никола Тесла патентова също радиото, но се смята, че през 1895 пожар унищожава приготвения от него радиоапарат.

През 1943 върховният патентен съд в САЩ решава, че Никола Тесла е изобретателя на радиото. Александър Попов е признат за изобретател на парижкия конгрес по електроника през 1900 година, но поради патента на Маркони и поради конфликта Изток-Запад, в последствие е игнориран.

Първооткривателството е любима тема в спорове, в които доминира личното и националното самочувствие на хора, изживяващи се като последна най-авторитетна инстанция. Такива спорове не липсват и в историята на радиото като по време на научни форуми, в статии, книги и други публични изяви настойчиво се налага желаната теза за първенството, като се акцентира върху едни (“свои”) постижения и се премълчават други (“чужди”) такива. Защото в случая на радиото май се касае за нещо като колективно изобретение, в което имат сериозен дял цяла плеяда от известни учени.

Затова и самият Маркони признава, че “не съществува случай на полезно откритие, при което цялата теория, практически приложения и апаратура да е дело на един човек”. Първото политическо събитие, което е предадено по радио, е Октомврийската Революция 1917 година. /БГНЕС