На 29 октомври 1923 г. в Агора (след 1930 г. Анкара) е провъзгласена светската република Турция, като Мустафа Кемал става неин президент. Това е част от старта на изостаналата с векове държава да догони развитите европейски страни.
Преди това на 23 април 1920 г. е открито Великото национално събрание на Турция, което тогава е извънредният орган на властта, съчетаващо законодателни, изпълнителни и съдебни функции, като предшества създаването на турската република. Първият говорител на събранието е Мустафа Кемал.

На 1 ноември 1922 г. халифатът и султанатът са разделени, като султанатът е премахнат. На 19 ноември 1922 г. Кемал изпраща телеграма до султан Абдул Меджид за избирането му от Великото национално събрание на престола на халифата: „На 18 ноември 1922 г. в своето 140-то пленарно заседание Великото национално събрание на Турция единодушно постанови в съответствие с фетвите, издадени от министерството на култа, да свали от длъжност Вахидедин, който прие оскърбителното и пагубно за исляма предложение на неприятеля и пося несъгласие между мюсюлманите и даже предизвика сред тях кървава война.“

Военната победа над интервенцията позволява на кемалистите да осигурят на страната правото на допълнително преобразуване и модернизация на турското общество и държава. Колкото повече кемалистите заздравяват позициите си, толкова повече настояват за необходимостта от европеизация и секуларизация.

Първото условие за модернизация е да се създаде светска държава. На 29 февруари 1924 г. е последната традиционна церемония по петъчното посещение на халифа в джамия в Истанбул.

На следващия ден, откривайки следващото заседание на Великото народно събрание, Мустафа Кемал произнася обвинителна реч за вековното използване на ислямската религия като политически инструмент, и иска връщането и? към „истинската и? цел“, за да се спасят бързо и решително „най-свещените религиозни ценности“ от „различни "тъмни цели и въжделения.“

На 3 март, по време на заседание на събранието, под председателството на Мустафа Кемал са приети закони за премахването на шериатското правосъдие в Турция, прехвърлянето на вакъфната собственост на разположение на създаденото Главно управление на вакъфите.

Също така се предвижда прехвърлянето на всички научни и образователни заведения към Министерството на образованието и създаването на единна светска система на образование. Тези разпореждания важат и за чуждестранните учебни заведения и малцинствените училища.

През 1926 г. е приет нов Граждански кодекс, в който са установени светските либерални принципи на гражданското право, определени са понятията за собственост, притежаването на недвижимо имущество - частно, съвместно и др. Кодексът е пренаписан от текста на швейцарския Гражданския кодекс, който по това време е най-напредничавия в Европа. По такъв начин законите на османското право остават в миналото.

Една от основните реформи на Кемал в началния етап на формирането на новата държава е икономическата политика, която се определя от недоразвитостта на социалната и икономическата структура: от 14-милионното население около 77% живеят в села, 81,6% са заети в селското стопанство, 5,6% - в индустрията, 4,8% - в търговията, а 7% - в сектора на услугите. Делът на селското стопанство в националния доход е 67%, на промишлеността - 10%.

По-голямата част от железопътният транспорт остава в ръцете на чужденци. Банковото дело, застраховането, общинските предприятия, минните компании също са доминирани от чуждестранни капитали. Функции на Централна банка изпълнява Отоманската банка, контролирана от британски и френски капитали

През 1924 г., с подкрепата на Кемал и депутати в Меджлиса, е създадена Делова банка. Още в първите години тя става собственик на 40% от акциите на „Тюрк телсиз телефон ТАШ“, след това построява най-големият хотел в Анкара „Анкара палас“, купува и реорганизира фабрика за вълнени платове, дава кредити на анкарски търговци.

Решаващо значение има Законът за насърчаване на промишлеността, влязъл в сила на 1 юли 1927 г. Отсега нататък индустриалец, който възнамерява да изгради предприятие, може да получи безплатно земя до 10 хектара. Той е освободен от данъци върху сградите, земята, доходите, и т.н. На материалите, внесени за строителството и производството на компанията, не се налагат мита и митнически такси.

В края на 1920-те години страната е в ситуацията на икономически бум. През 1920-те и 1930-те години са създадени 201 акционерни дружества с основен капитал от 112,3 млн. лири, включително 66 компании с чуждестранен капитал от 42,9 млн. лири.

В селскостопанската си политика държавата разпределя между безимотните и малоимотните селяни вакъфните национализирани имоти, държавни земи и земите на избягалите или умрели християни.

След кюрдското въстание на шейх Саид, са приети закони за премахване на натуралния налог ашар и ликвидацията на чуждестранната тютюнева компания „Режи“ (1925 г.). Държавата насърчава и създаването на земеделски кооперации.

За да се поддържа курса на турската лира и търговията с валута, през март 1930 г. е създаден временен консорциум, който включва всички основни национални и чуждестранни банки, действащи в Истанбул, както и Министерството на финансите на Турция. Шест месеца след създаването му, на консорциума е предоставено правото на емисии.

Следващата стъпка в оптимизиране на паричната система и регулиране на курса на лирата, е създаването през юли 1930 г. на Централната банка, която стартира дейността си през октомври следващата година. С началото на дейността на новата банка, консорциумът е закрит и правото да издава емисии е прехвърлено на Централната банка. Отоманската банка престава да играе доминираща роля в турската финансова система.

• Политически реформи:
o Премахването на султаната (1 ноември 1922 г.)
o Създаване на Народната партия и установяване на еднопартийна политическа система (9 септември 1923 г.)
o Прокламация на републиката (29 октомври 1923 г.)
o Премахването на халифата (3 март 1924 г.)
На 20 април 1924 г. е приета Втората конституция на Турската република, която действа до 1961 г.

• Реформи в икономиката:
o Отмяна на ашар (стар селскостопански данък).
o Насърчаване на частната инициатива в селското стопанство.
o Приемане на Закона за промишлеността и създаването на промишлени предприятия.
o Приемане на 1-ви и 2-ри план за развитието на промишлеността (1933-37 година), строителството на пътища в цялата страна.

• Реформи в обществения живот:
o Равни права на жените (1926-34 г.)
o Реформа в облеклото (25 ноември 1925 г.)
o Забрана за дейността на религиозни организации и обители (30 ноември 1925 г.)
o Закон за фамилиите (21 юни 1934 г.). Във връзка с него Мустафа Кемал приема на 24 ноември от турския парламент фамилията Ататюрк - „баща на турците“.
o Отмяна на приставки към имена като прозвища и звания (26 ноември 1934 г.)
o Въвеждането на международната система за времето, календара, както и мерките за измерване (1925-31 г.)
o
• Реформи в правото:
o Отмяна на меджеле (набор от закони, основаващи се на шериата) (1924-1937 година)
o Приемането на нов Граждански кодекс и други закони, в резултат на които става възможен прехода към светска система на управление.
o
• Реформи в образованието:
o Обединение на всички органи на образованието под единно ръководство (3 март 1924 г.)
o Приемане на нова турска азбука (1 ноември 1928 г.)
o Създаването на Турско езиково и Турско историческо общество.
o Урегулиране на висшето образование (31 май 1933 г.)
o Нововъведения в областта на изящните изкуства.

/По материали в интернет/