Около 2% от учение поне веднъж в живота си са изопачавали резултатите от своите експерименти, като голяма част от изследователите фалшификатори работят в областта на медицината и фармацията, показват данните от няколко проучвания, публикувани от списание PLoS ONE. Опитът от последните няколко години показва, че изопачените и грубо фалшифицирани данни лесно могат да се публикуват в авторитетни научни списания. Достатъчно е да припомним нашумелия случай с корейския учен Хван У Сук, който през 2004 и 2005 г. публикува фалшива информация за клониране на куче и експерименти с клониране на ембрионални човешки клетки.

Подобни примери на фалшификации се осъждат рязко от страна на обществеността и научната общност. Социологът Даниел Фанели от Единбургския университет е потърсил отговора на въпроса: колко често в научната практика се срещат примери за научни измами. Той анализирал повторно данните от различни допитвания, направени сред научната общност, с цел да получи по-подробна и достоверна информация.

Най-малко 2% от участващите в различни анкети учени са признали, че поне веднъж в живота си по някакъв начин са изопачили получените експериментални данни, за да представят резултатите си в "по-добра светлина". Нещо повече, 34% от учените са признали, че те са могли да скрият получени данни, които противоречат на нечии получени резултати или най-лесното да отхвърлят данни, които според тях, са получени по некоректен път.

14% от анкетираните са заявил, че са им известни случаи на фалшификации на техни колеги. 72% са съобщили, че познават хора, използващи ненадеждни или спорни методи за поучаване на резултати. Изследователите в областта на медицината и фармацията най-често изопачават данните си. Авторът на изследването е признал, че резултатите от анкетите до голяма степен зависят от честността на самите анкетирани, затова получените данни могат да отразяват само "върха на айсберга" на фалшификациите в науката. /БГНЕС