Инженерите от INRS Énergie Matériaux Télécommunications Research Center в Канада създадоха най-бързо снимащата камера в света. Тя може да прави слоу-моушън видеа с удивителните 156,3 трилиона кадъра в секунда (fps).

За сравнение най-добрите слоу-моушън смартфон камери обикновено правят 960 кадъра в секунда. Професионалните кинематографични камери може да използват няколко хиляди, за да постигнат по-гладък ефект. Но ако искате да видите какво се случва в наномащаб, то ви трябват милиарди или дори трилиони кадри в секунда.

Новата камера може да улавя събития, които се случват в областта на фемтосекундите - квадрилиони от секундата. За да придобием по ясна представа за мащаба на фемтосекундите: в една секунда от тях има приблизително толкова много, колкото са секундите в 32 милиона години.

Изследователите са разработили базата за камерата още през 2014 г. Технологията, известна като компресирана ултрабърза фотография (CUP), която можеше да заснеме 100 милиарда кадъра в секунда. Следващият етап беше наречен T-CUP, като T означава "трилион кадъра в секунда". Това е постигнато през 2020 година.

Новата система на камерата се нарича "фемтофотография с кодирана апертура в реално време" (SCARF). Тя може да улавя събития, които се случват твърде бързо, за да могат дори предишните версии на технологията да ги видят. Това включва неща като шокови вълни, движещи се през материя или живи клетки.

ултракъс импулс от лазерна светлина, който преминава през събитието или обекта, който се изобразява. Ако си представите светлината като дъга, червените дължини на вълната ще уловят първо събитието, последвано от оранжево, жълто и надолу по спектъра до виолетово. Тъй като събитието се случва толкова бързо, до момента, в който всеки следващ "цвят" го достигне, той изглежда различен, което позволява на пулса да улови цялата промяна на нещо за невероятно кратък период от време.

Изследователите казват, че заснемането на нови свръхбързи явления може да помогне за подобряване на области като физика, биология, химия, наука за материалите и инженерство.

Работата им е публикувано в списанието Nature Communications.