През 3 век Римската империя изпада в изключително тежка криза. Старата столица Рим вече не може да изпълнява функцията си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнава това и предпочита да управлява империята от малоазийския град Никомидия на Мраморно море (дн. град Исмит на 100 км. източно от Истанбул). Неговият приемник Константин I Велики пръв от римските владетели се заема да създаде нова столица.

През 323 г. Константин започва война със своя съуправител на империята Лициний и го разбива, ставайки едноличен император. Именно тогава той решава да основе новата столица на Римската империя, като отново обедини под скиптъра си двете части на империята.

Мястото за новия град е избрано изключително сполучливо. Той трябвало да се изгради на европейския бряг край южния вход на Босфора, на мястото на античния гръцки град Византион. Лично Константин Велики очертава плана на градските стени.

Строежът на новата столица започва през ноември 324 г. В строителството му участват над 1 милион роби и колони (полуроби-полукрепостни). Построена е огромна система от ровове и стени.

Следвайки съветите на астролози и на неизкоренени езически практики, Константин разпорежда ритуал по освещаване на все още строящия се град още през ноември 328 г.

След 5,5 години от началото на строежа, на 11 май 330 г. новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин. Във Византия тази дата се празнува като държавен и църковен празник. В чест на празника на гражданите се раздава безплатно хляб, донесен от земеделските стопанства около града.

По съобщение на византийския историк Сократ Схоластик, император Константин издава указ и повелява градът официално да се нарича Новият Рим – оттогава в Стратегията, където заседават главните магистрати, е поставена мраморна плоча с текст на този закон. Епископът на Новия Рим бързо заема челно място в църковната организация и започва да се назовава Вселенски патриарх. За небесна покровителка на града се счита Пресвета Богородица.

В началото на 5 век (413 г.) Константинопол е обграден с втора стена и се превръща в най-добре укрепения град в тогавашния свят, правещи го практически непревземаем почти до появяването на артилерията.

За жителите му и за поданиците на империята обаче Константинопол е просто Градът: неговото величие не позволява да бъде сбъркан с някой друг град. По-късно (навярно след XI в.), българите започват да го наричат Цариград, като с това подчертават ролята му на императорско седалище.

Заемайки изключително изгодно географско положение между Изтока и Запада, Константинопол бързо се превръща в най-големия град и най-важен център на икономическия, политическия и културен живот на страната.

През ІV век градът чувствително се разширява, неговият облик се променя. Построени са много храмове, църкви, дворци, обществени и частни бани, нови сгради и паметници. Още тогава по брой на жителите и по богатството Константинопол много превъзхожда древния Рим.

В огромния мегаполис съществуват няколко пристанищни залива, система за водоснабдяване, канализация, действа улично осветление, има пожарна охрана и полиция.

В продължение на векове Константинопол е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.

До завладяването му от латините през 1204 г. Византия е най-културната страна в света, а Новият Рим е един от най-големите градове./БЛИЦ