Микропластмасите влияят не само на качеството на водата, но и на човека

Средиземно море може да се похвали със своите луксозни плажове, уникални курорти и пресни морски дарове. Тази комбинация е успешна през последните няколко десетилетия, но има един проблем, привлякъл вниманието на различни медии, включително CNN. Повече от 87% от водата на Средиземно море идва от Атлантическия океан през Африка, Европа и Азия. Учените посочват, че 87% от водата е замърсена с токсични метали, микропластмаса и индустриални химикали. Изследването е на World Wide Fund for Nature (WWF) от юли, тази година.

Учените посочват, че водното замърсяване е отговорно за преждевременната смърт на 1.4 милиона души. Новината не е добра и за онези 150 милиона души, които живеят по крайбрежието на Средиземно море и още 270 милиона туристи, които почиват всяка година.

Крайбрежната ивица е общо 46 хиляди километра, територията се разделя между 22 страни и почти всяка има заслуга за замърсяването. Египет е отговорен за 250 хиляди тона боклук, който се озовава в Средиземно море, следван от Турция с 110 хиляди тона и Италия, която помага с 40 хиляди тона.

Генерираният пластмасов отпадък е приблизително 1.9 милиона фрагмента на квадратен метър. Експертите са категорични, че един турист може да погълне микропластмаса, докато е във водата, консумира морски дарове или пие минерална вода - питейна или минерална такава.

Снимка: iStock/Getty images

Изследователите посочват, че приблизително 840 микропластмасови елемента могат да бъдат погълнати от трите най-разпространени морски риби. Статистиката не е положителна и за други морски видове. Изследването показва, че ако се добави и всекидневната храна, която един човек консумира, без значение дали е морска или не, микропластмасата се повишава на близо 100 хиляди елемента.

Крайбрежният град Остия, близо до Рим, е пример за точно такова замърсяване. Младите не спират да изхвърлят пластмасови бутилки в морето, най-различен боклук на земята, включително фасове и остават напълно безнаказани. Подобна практика се забелязва и сред туристите, което допълнително влошава чистотата на курортните селища.

Пиерлуиджи Капоци е собственик на ресторант, който в последното десетилетие забелязва безхаберието на младите хора. Изненадващо, открива и един позитив, корабите вече не оставят своите черни следи по пясъчната ивица пред ресторанта. Благодарение на наложените регулации, морският флот не е толкова голям замърсител, колкото тежката индустрия.

Негативната статистика оставя отражение и върху морския живот. Средиземно море покрива едва 0.7% от световния океан, но покрива 7.5% от морската фауна и 18% от морската флора.

Риболовът е индустрия за 4.6 милиарда евро и изхранва близо 180 хиляди души, а в следствие на замърсяването, уловът е спаднал с 34% през последните 50 години. Една от причините е прекомерния риболов, но другата е замърсяването с пластмаса в океана. Статистиката показва, че 730 тона пластмасови отпадъци се озовава всекидневно в морето. 50% от същия отпадък накрая се връща на плажната ивица и създава допълнителни главоболия на хотелиерите.

Снимка: iStock by Getty Images

Подобни замърсявания отдавна са обект на изследване върху морския живот. През 2023 г. Институтът за опазване на морската среда на Архипелага в Гърция изследва 25 морски животни, сред тях са 8 делфина, 2 тюлена и 15 морски костенурки. Учените откриват микропластмасови замърсители във всички тях. Близо 10 639 микропластмастични влакна са открити в стомашно-чревния тракт на мъртвите морски бозайници и костенурки.

Как влияе подобно замърсяване върху човека? Тези влакна попадат директно в кръвоносната система и спокойно могат да се озоват в сърцето на един човек. След време се развиват хронични заболявания, които значително съкращават живота. По-лошата новина е, че тези влакна не могат да бъдат премахнати и остават завинаги в организма.

Снимка: iStock by Getty Images

Мнозина са на мнение, че трябва да се вземат сериозни мерки и пластмасовите отпадъци никога да не стигат до водата. Направените проучвания посочват, че всички държави вече закъсняват с взимането на мерки и ако няма по-строги закони, крайният резултат може да доведе до затваряне на плажове и курортни селища. Въвеждането на най-различни санкции ще продължава и през следващите години, но докато няма по-строги мерки за ихзвърлени пластмасови шишета и чаши по плажа, статистиката няма да бъде положителна.