Обединяващото между тях е силната концепция, водеща при създаването им

От изкуство, което използва и говори езика на технологиите, до творби, алармиращи за изменението на климата, някои от най-впечатлямащите арт инсталации на 2024 г. са знак и отпечатък за времето, в което живеем.

Повечето са динамични произведения, инсталирани в обществени пространства, взаимодействащи с посетителите и минувачите, с идеята да подпомогнат и провокират дискусия и дебати.

Включването на AI и технологиите е отличителен белег на съвременните инсталации, но много ярки творби разчитат на скулптурата, графичния дизайн и илюстрацията.

Обединяващото за всички тези инсталации, е силната концепция, която е водеща при създаването им. Някои имат за цел да ни накарат да мислим за по-големи социални проблеми, докато други просто искат да ни помогнат да се свържем един с друг. Но всяка инсталация резонира и оставя посетителите въвлечени и ангажирани - физически или психически.

Да видим няколко проекта от невероятното инсталационно изкуство през 2024 г.:

Голям модел на природата от Refik Anadol Studio

Известно със своето авангардно използване на технологии и AI, Refik Anadol Studio нашумя тази година, когато обяви най-амбициозния си проект до момента - Голям модел на природата (Large Nature Model). Това е първият в света генеративен AI модел с отворен код, посветен на природата.

Той е разработен да бъде част от бъдещ музей на Refik Anadol Studio и Web3 платформа, наречен DATALAND. Интересното е, че моделът не е само за визуализация, а може също да произвежда звук и аромати.

"Смесвайки изкуство, технология и природа, нашият модел има за цел да повиши осведомеността относно проблемите на околната среда и да вдъхнови иновативни решения чрез намиране на връзки", казаха от Refik Anadol Studio в изявление при представянето му:

"Мечтата ни е да помогнем на посетителите да разберат невижданата, но невероятна роля на данните в нашия свят. Вярваме, че хората ще се почувстват обгърнати от данните, богатството от информация и невероятната красота в природата.

Този ​​проект не е за имитиране или замяна на природата, а за оценяване, любов и уважение към нея. Ние не заместваме природата, ние я опазваме."

"Бежанската лодка" ("Добави цвят") на Йоко Оно

Замислена за първи път през 60-те години на миналия век, серията "Добави цвят" на Йоко Оно приканва хората да участват в създаването на колективно произведение на изкуството.

"Бежанската лодка", част от проекта "Добави цвят", беше инсталирана тази година в лондонската галерия Tate Modern, като част от голямата изложба представяща революционната кариера на Йоко Оно с над 200 творби и постави въпроса за силата на колективните действия във връзка с днешната имиграционна криза.

Всичко започна като бяла лодка, разположена в средата на бяла стая. След това на посетителите бяха раздадени сини химикалки и бяха помолени да напишат послания за солидарност и мир или загриженост за себе си и днешните малцинства. Полученият океан от мисли позволи на стаята да се превърне в контейнер за различни гледни точки.

Тази конкретна инсталация е монтирана за първи път през 2016 г. и е особено близка до сърцето на Йоко Оно като човек, който е емигрирал от родната си страна.

"Световен дрифт" от Джейсън де Кайрес Тейлър

Известен със своите подводни музеи в продължение на 20 години скулпторът Джейсън де Кайрес Тейлър създава емоционални подводни инсталации, които говорят за екологичните трудности, пред които са изправени нашите морета.

Водата е отново фон и в последната му емоционална инсталация, наречена "Световен дрифт". Призрачната инсталация представя група от 30 скулптури на лодки, потънали във водите край островите Кариаку и Малка Мартиника, част от Гренада.

Всяка оригами лодка, водена от изображение на местен ученик, символизира несигурните води на бъдещето и уязвимости на малките островни държави, поради покачването на морското равнище, затоплянето на моретата и екстремните метеорологични явления.

Както при всички работи на Тейлър, тези скулптури действат като призив за действие за опазване на околната среда. В някои лодки платната носят мрачната статистика за изменението на климата, зловещи напомняния за глобалното затопляне.

Но в същото време скулптурите не са просто произведения на изкуството, а влизат в ролята на изкуствени рифове, които ще осигурят така необходимата екосистема за морския живот. Тейлър ги нарича "символични кивоти в ерата на екологична неотложност".

Стената "Хангъл" от Ик-Джунг Канг

Замислена като начин за свързване на мислите и преживяванията на хората по света, огромната стена "Хангъл" на Ик-Джунг Канг също се превърна и в ода за уникалната азбука на корейския език, както и напомняне за нейното богато наследство.

Съставена от 20 000 ръчно рисувани плочки, огромната инсталация беше изложена в Корейския културен център в Ню Йорк (KCCNY). Kang ангажира обществеността чрез уебсайт, където хората можеха да избират цветове и да изпращат текст, вдъхновен от темата "Нещата, за които обичам да говоря".

Само за два месеца уебсайтът получи 8,2 милиона посещения от над 50 страни. От 7000 изпратени произведения на изкуството, Канг избра 1000, които станаха част от инсталацията. Така Стената "Хангъл" с размери 8 на 22 метра, застана срещу нашата представа за стените като бариери, действайки като пространство за споделяне на общи разкази. Пространство, което бединява, а не разделя.

"Всеки фрагмент, независимо дали е парче глазиран порцелан, плочка хангъл или мултимедиен елемент, въплъщава история, спомен или част от културното наследство", заявиха от Корейския културен център в Ню Йорк.

"Да дишаш - Съзвездие" от Кимсуджа

През юни тази година корейската концептуална художничка Кимсудж получи карт бланш да създаде масивна инсталация в търговската борса на Париж, където бетонни стени контрастират с класическия интериор на сградата от 18 век, със стенописите от епохата и високия стъклен таван.

В проекта "Да дишаш - Съзвездие" Кимсуджа се заиграва с левитацията, след като покрива цялата площ на пространството с огледални панели, които отразяват оригиналните елементи на архитектурата и създават усещане за безтегловност у посетителите.

Повтаряйки желанието на художника да създава "изкуство на участието", посетителите видяха телата си да се отразяват обратно към тях, когато влизат в огледалото, което пък ги постави директно в произведението.

"Бих искала да създавам произведения, които са като вода и въздух, които не можем да притежаваме, но които могат да бъдат споделени с всички", казва Кимсуджа.

"Използвайки огледалото, погледът ни действа като шевна нишка, която се движи насам-натам, навлизайки в дълбините на нашето аз и на другия, на реалността и вътрешните ни светове. Огледалото е тъкан, изтъкана от собствения ви поглед в момент на прилив и отлив", допълва тя.

Ставайки актьори в разказа на произведението, посетителите едновременно виждат изкуството и се превръщат в изкуство. По този начин Кимсуджа имплицитно ни моли да помислим за причината и следствието на нашите собствени действия и как те влияят на колективното цяло.

"Оръжията на приятелството" от Джили и Марк

През лятото гигантски бронзов октопод превзе екстериора на Световния търговски център Окулус. Разтягащ се на близо 10 метра, той е създаден от артистичното дуо Джили и Марк, за да разпространи послание за защита на дивата природа.

"Оръжията на приятелството" е повече от уникална скулптура. Различни застрашени видове са сгушени в пипалата на 7-тонната скулптура, а две отделни скулптурни групи допълват инсталацията. Цялата група статуи е обединена под името "Чудесата на дивата природа.

Другите две произведения са "Дивата трапеза на любовта" - банкет с животни, организиран от знаковите герои на художниците - Жената-заек и Мъжа-куче. Благодарение на свободните пространства, оставени на масата, всеки минувач може да се присъедини към партито.

Последната скулптура е наречена "Хипопотамът беше гладен да опита нови неща с Жената-заек".

"Хипопотамът, често неразбирано животно, разказва за оплакванията си на чаша кафе с Жената-заек на маса, където отново отворените места позволяват на зрителите да участват", разказват Джили и Марк и допълват:

"Създадохме Жената-заек и Мъжа-куче като хибриди между хора и диви животни, свързвайки човешкия и дивия свят. Те се превърнаха в нашето алтер его и защитници на дивата природа", споделя Марк.

"Те пътуват по света, разпространявайки вдъхновение да обичаме и пазим нашата планета и нейната дива природа. Радваме се да виждаме хората да взаимодействат с тях и да се забавляват, докато учат за опазването на дивата природа."

"Голямата миграция на слоновете"

Зашеметяващата пътуваща инсталация "Голямата миграция на слоновете", организирана от Elephant Family USA , започна пътуването си през септември 2024 г. покрай скалите на Нюпорт, Роуд Айлънд. Стоте реалистични слона са изработени от CoExistence Collective , организация от 200 местни занаятчии. Много от тях живеят заедно с индийските слонове в индийския биосферен резерват Нилгири, а скулптурите са базирани на истински слонове в района.

Всяка скулптура, висока до 5 метра и тежаща близо 400 кг, за да бъде завършена й трябва около три до четири месеца. Те са изработени от плевела Lantana camara, който е разпространен в около 40% от защитените зони на Индия. Създателите първо са снимали слоновете и след това са създали сложни рисунки, за да проучат формата им. След което ги съживяват в скулптури.

"Голямата миграция на слоновете", вече премина първия етап от своето пътуване над 5600 км през САЩ и ще продължи до 2025 г., не само има за да отпразнува красотата на величествените животни, но и да насърчи опазването на местообитанията и съжителството между хора и дивите животни.

"Този ​​начин на гледане на света се корени във взаимно уважение и реципрочност", казват Elephant Family USA. "Има благоговение към природата и всички нейни обитатели и вяра, че земята ще се грижи за нас, ако сме уважителни към нея и всички нейни обитатели."

"Не е мишена" на Аличе Паскуини

Организирана в сътрудничество с "Лекари без граници" (Médecins Sans Frontières) и италианското списание Internazionale, италианската художничка Аличе Паскуини, известна със своето колоритно улично изкуство, създаде трогателна инсталация, която хвърля светлина върху тежкото положение на хората, живеещи в конфликтни зони.

"Не е мишена" разказва историите на цивилни и медицински специалисти в райони засегнати от пет различни войни, от Украйна до Судан, споделени от персонала на "Лекари без граници". Неправителствената организация предоставя хуманитарни медицински грижи по целия свят, като работи в над 75 страни, за да спасява човешки животи и да облекчава страданията във високорискови райони.

Въздействащите образи, оформени като огромни движещи се портрети бяха монтирани на главен площад в италианския град Ферара в Италия, за да ги видят всички.

"Исках да уловя визуално силата, уязвимостта и човечността, които продължават да съществуват дори в най-мрачните времена", казва художничката.

"Целта беше да се създадат визуализации, които съобщават не само за страданието, но и за надеждата и непоклатимата воля за оцеляване. Става дума за показване на човешката страна на конфликта отвъд числата и заглавията."

Арт инсталацията "Не е мишена" привлича вниманието на публиката, позволявайки й да види себе си в тези сцени, независимо дали това е малкото дете, плачещо на рамото на баща си, или предизвикателният поглед на жена в болка.

Използвайки изкуството си по този начин, Паскуини се надява да даде глас на безгласните и да допринесе за по-голям диалог за света, в който живеем.

"Портал" на Бенедиктас Гилис

Обединявайки изкуство и технологии, "Портал" е високотехнологична публична инсталация, предлагаща видео на живо, лице в лице на минувачи в различни градове по цял свят, като начин за връзка на хора, живеещи на стотици километри един от друг.

Стартиран за първи път през 2021 г. за свързване на градове в Полша и Литва, през 2024 г. бяха открити два нови "Портала"-а в Дъблин и Ню Йорк.

"Портал"-ите предлагат поглед в реално време към противниковия град - по-специално поглед на този, който е пред устройството в този момент. Когато потокът на живо е активен, хората могат да се свързват помежду си, но това предизвиква и някои спорове, както по време на потоците Дъблин-Ню Йорк. "Неподходящо поведение" доведе до временно затваряне на порталите и след това повторно отваряне с определени часове и предупреждения относно съдържанието, което ще бъде споделено.

"Човечеството е изправено пред много потенциално смъртоносни предизвикателства, било то социална поляризация, изменение на климата или икономически проблеми.

Въпреки това, ако се вгледаме внимателно, не липсата на брилянтни учени, активисти, лидери, знания или технология причинява тези предизвикателства.

Причинява ги засиленото чувство за племенна принадлежност, липса на емпатия и тясно светоусещане, което често е ограничено до нашите национални граници", обяснява литовският художник Бенедиктас Гилис, президент на фондация "Бенедиктас Гилис" и инициатор на идеята за портала.

Ето защо решихме да вдъхнем живот на идеята за портала - това е мост, който обединява и покана да се издигнем над предразсъдъците и разногласията, които принадлежат на миналото. Това е покана да се издигнем над илюзията за нас и тях."

Бенедиктас Гилис има планове за още портали на други места по света, а тази смесица от технология, изкуство и човешко поведение със сигурност е завладяващ поглед към нашето съвремие./Dir.bg