Във Вин Мок, край демилитаризираната зона, стотици виетнамци преживяват от 1965 г. до1972 г. в тунелен подземен комплекс, спасявайки се при американските бомбардировки

В покрайнините на Вин Мок червени пластмасови столове на тротоара са "трапезарията" пред уличните павилиони за храна. Това е типична виетнамска гледка, както и хладилниците Coca-Cola за студени напитки. Промяната обаче е очевидна, предвид че преди шест десетилетия това село в Централен Виетнам е било подложено на тежки американски бомбардировки, при които за осем години са били хвърлени приблизително 9 000 тона експлозиви.

Точно до сергиите се намира входът към Вин Мок, подземен тунелен комплекс, изграден, за да защити местните жители по време на войната във Виетнам.

Да оцелееш, като слезеш под земята

До 1965 г. Вин Мок е било спокойно рибарско селище, едно от многото подобни по крайбрежието на провинция Куанг Тру в Централен Виетнам. Пейзажът е бил зелен и плодороден, с оризища, златни плажове край Южнокитайско море и гъсталаци от бамбук.

След това всичко се променя. Женевските споразумения от 1954 г., международните договорености, които слагат край на Първата индокитайска война, разделят Виетнам чрез създаването на демилитаризираната зона (DMZ), разположена северно от река Бан Хай. Още на следващата година започва войната във Виетнам.

Вин Мок се е намирало непосредствено до DMZ, което го поставя в близост до ключови снабдителни маршрути на Северновиетнамската армия, стремяща се да напредне на юг, и превръща района във важна мишена за американските и южновиетнамските сили през целия конфликт.

За да се укрият от мощната американска огнева сила, жителите на Вин Мок решават, че е време да се преместят, но под селото.

"Преселването не е реалистичен вариант заради непрекъснатите бомбардировки и риска да се загубят земя и човешки животи", казва Ван Нгок Ву, екскурзовод и директор на Annam Tour. "Копаенето под земята е едновременно практичен и стратегически избор."

Стотици жители прекарват шест години под селото, докато над тях продължава обстрелът.

Тунели, създадени за живот

В музея на място посетителите научават, че идеята за живот под земята е била на Тран Нам Трунг, високопоставен представител на Комунистическата партия в Южен Виетнам, който по време на посещение в района през 1963 г. предлага да се копае.

С предположението, че боевете ще се изместят на север, той обсъжда подземна жилищна и снабдителна система, вдъхновена от Ку Чи, друг тунелен комплекс край Хошимин (тогава Сайгон) в южната част на страната.

Ку Чи представлявал свързани помежду си тесни тунели за пълзене, които водели към по-широки помещения. Вин Мок, за разлика от него, бил проектиран като самодостатъчно подземно село. Основните свързващи тунели били достатъчно високи, за да се върви изправен, и достатъчно просторни, за да се оформят жилищни пространства за отделни семейства, издълбани в "стените" на коридорите.

"Хората тук вече умеели да правят малки укрития. Почвата около Вин Мок била достатъчно твърда, за да не се срутва лесно, и достатъчно мека, за да се копае с прости инструменти", казва Тран Ми Хоа, екскурзовод от Connect Travel.

Строителството на тунелното селище започва през 1965 г. и продължава две години. Работите са били ръководени от Ле Суан Ви, командир в граничната полиция.

Снимка: Getty Images

Комплексът е впечатляващо и находчиво инженерно постижение. Тунелите се простират на над два километра, а всеки детайл е подчинен на оцеляването. Подземните маршрути са оформени на зигзаг, за да "поемат" взривните вълни, които се движат по права линия. В различни участъци таваните са сводести, а стените по-дебели, така че да издържат по-добре на бомбардировки.

"Изходите били ключови за функционирането на системата", казва Ван Нгок Ву. "Те осигурявали вентилация, аварийни маршрути за евакуация и достъп до ресурси отвън." Тринадесет изхода свързвали комплекса със земеделски земи и морето. "Крайбрежните изходи позволявали дискретни операции по снабдяване към остров Кон Ко, което улеснява логистиката", допълва той. За прясна вода били изкопани кладенци, а изходи от противоположни страни осигурявали кръстосана вентилация.

Години в мрака

Да замениш тропическото слънце и жегата с тъмнина и влага под земята е смущаващо, а посещението във Вин Мок дава кратък поглед към клаустрофобичните условия. Още по-тревожно е осъзнаването, че хора са прекарали повече от половин десетилетие така, при чести бомбардировки.

Комплексът е изграден на три нива, между 15 и 22 метра под земята, с тесни и ниски коридори, които на места се разширяват в по-големи общи помещения. Ниши в стените са служели като места за спане на отделните семейства.

В сравнение с Ку Чи, Вин Мок е по-просторен и с по-широки проходи, но ниските тавани и днес карат много посетители да се навеждат, за да преминат. Сега светлината идва от слаби електрически лампи, а тогава са разчитали единствено на газени лампи. За да не бъдат забелязани, селяните често е трябвало да се придвижват в тъмното.

Смята се, че около 400 души са живели в тунелите между 1965 и 1972 г., а днешните обиколки показват на посетителите подробности от ежедневието им. "Дневният режим е бил подчинен на оцеляването", казва Ван Нгок Ву. "През деня хората оставали под земята, а нощем излизали, за да обработват земята, да ловят риба и да събират припаси."

Най-покъртителната част от посещението са "семейните пространства", малки индивидуални камери, високи по-малко от метър и дълбоки около два, издълбани в стените на тунелите, където хората са спели. Самата мисъл да прекараш една нощ в подобни условия е ужасяваща, а да живееш така с години е непоносимо изпитание.

Снимка: iStock by Getty Images

Оцеляване сред ужаса

Докато на повърхността дебнела смъртта, под земята се раждал живот. По време на туровете се посещава камера, която е служила за родилно отделение на селото.

Водачите казват, че във Вин Мок са се родили поне 17 деца.

"Пъпната връв се прерязвала с обикновен нож, а новороденото се увивало в стари дрехи", обяснява Ван Нгок Ву:  "Първо бебетата били кърмени, а после постепенно започвали да получават намачкана маниока или сладки картофи."

Хората е трябвало и да готвят, но основният проблем бил димът - не трябвало да излиза на повърхността. Решението било системата на печката Хоанг Кам, наречена на северновиетнамския войник, който я е изобретил.

Снимка: iStock by Getty Images

"Кухните били разположени на първото ниво, за да не влияе димът на жилищното пространство на второто", казва Ван Нгок Ву. "Малки огнища със сухо гориво намалявали дима, а дълги подземни канали позволяваби той да изстине и да се разсее, преди да излезе през замаскирани отвори." Подобна система е съществувала и вКу Чи.

Конструкцията на Вин Мок се оказва изключително устойчива. Според информацията в музея  по време на всички години на бомбардировки под земята не е имало жертви. Макар американските военни да са знаели за подземните проходи в района, те не са успели да разрушат комплекса.

Няма забрава

Обиколката на тунелите завършва със стръмно изкачване по стълби, издълбани в скалата, които водят до един от седемте изхода към морето. Посетителите излизат на склон над бреговата линия, прикрит от крайбрежна растителност. Ветрецът от Южнокитайско море носи свежест, а шумът на вълните звучи оглушително след притъпената тишина под земята.

Тунелната система е сред най-популярните еднодневни екскурзии от Хюе, имперски град под закрилата на ЮНЕСКО, известен с дворците, светилищата и гробниците си. Вин Мок може да се посети и като част от тур на DMZ, който включва спирки като бойната база Кхе Санх, американска морска база, издържала 77-дневна обсада през 1968 г., руините на църквата Лонг Хунг, разрушена в битка през 1972 г., и мостът Хиен Луонг на 17-ия паралел, който е разделял Северен и Южен Виетнам.

Когато днес пътуваш през спокойната провинция Куанг Тру, е трудно да повярваш, че някога тя е била сред най-бомбардираните места на планетата. Спирането за купичка фо бо, изядена на пластмасов стол в павилионите до входа на тунелите, дава време да осмислиш преживяното и да споделиш надеждата, че никой никога повече няма да бъде принуден да живее по този начин.

Войната тласка хората до крайности, за да оцелеят. Комплексът Вин Мок е може би един от най-зловещите примери за това в света.