Мястото за литературни фестивали, история, съвършена кухня и красиви заливи

Между Сао Пауло и Рио де Жанейро е позиционирано малкото градче Парати. До него се стига след 4-часов автомобилен маратон през планински пътища, други пестят време с 45-минутен полет с хеликоптер, а трети решават да пристигнат по вода, запазвайки старата традиция. Такова представяне може да накара мнозина да се откажат от Парати още в началото на своето пътешествие, игнорирайки райската му красота.

Оказва се, точно това е основният фактор за една порода туристи да го избират, пише The New York Times. Парати се определя като част от бразилското Коста Верде - от едната страна има планини с тропическа гора, а от другата се крият изумруденозелените води на залива Иля Гранде. Местните жители са запазили своя исторически квартал и не позволяват никакви промени, което кара повечето инвеститори да търсят друго място за своите големи хотели. Историческият квартал се разгръща в 30 пресечки и малки калдъръмени улици, които са изключителна пешеходна зона.

Парати се появява на картата в началото на XVII век с местна златна треска. Устроен е като пристанище за златотърсачи и за съжаление не се гордее със своето второ предназначение - център за търговия с роби. Африканските роби не са били изпращани в мините, но са отговорни за построяването на почти цялата инфраструктура на града, включително и пътищата му. Техните усилия са разказани в историята на града.

Парати се занимава с износ на захарна тръстика, кашаса и в началото на XIX век насочва вниманието си към кафето. Икономическите трусове в същия период ще изместят погледа към Сантос и ще го превърнат в икономическа столица на региона. Парати изпада от картата за дълго време, местните жители не искат да развиват търговия, защото Сантос привлича повече купувачи. Туристите предпочитат да заминат в Рио и дори не са чували за градчето. В дългите и мъчителни години, Парати оцелява и местните се изхранват със земедели и риболов.

Снимка: iStock by GettyImages

През 70-те години на миналия век има построена магистрала, която трябва да докара свежи сили на Парати. Тъй като градчето няма особен лукс, поне в началото на своята дълга туристическа история, привлечените туристи не са едни от най-заможните. Гостите са предимно художници, дизайнери и други артистични личности, които отварят малки галерии, един-два бутика и кафенета. С тях идват и инвеститори, които виждат потенциал и създават малки семейни хотели. Властите не позволяват строителството на мащабни сгради и точно това ограничение е положително за градчето. 

Снимка: iStock by GettyImages

Армията от най-различни артисти прави бразилското градче малко по-привлекателно място. В зората на туристическия бум, местните се притесняват, че ще привлекат грешните хора, слушайки най-различни истории за пияни и невъзпитани посетители. Парати няма небостъргачи, няма и особена модерна архитектура. Реновираните рибарски лодки и големи шхуни са готови да закарат гостите до популярни плажове и водопади, а разходките ще поставят на изпитание и най-силните трекинг фенове. В региона на Парати има няколко малки острова, готови да разказват най-различни истории, включително и от местната митология. 

Casa Turguesa е една от вилите, която приема гости през активния сезон. Построена е върху основите на имение от XVIII век. Някои от стаите са правени от дизайнери и художници. Маргарет Мий е прекарала десетилетия в пътуване по Амазонка, документирала е своето пътешествие и след това решила да преустрои стаите, използвайки вдъхновение от речната флора. Една нощувка струва около 520 долара на вечер. Подобна цена би изненадала мнозина, но с времето става ясно, че Парати не е за всеки и цените са високи, за да може райското място да остане далече от идеята за еднодневно посещение.

Pousada Literaria de Paraty е друг уютен хотел, който печели вниманието на гостите. Местните жители са се постарали да създадат тропическа градина около хотела и са носели някои от растенията директно от планинските гори. Нощувката е от 350 долара за стая и освен място за абсолютен релакс, гостите са посрещани от майстори-готвачи, предлагащи класическа местна кухня и някои гурме ястия от по-модерната бразилска кухня.

Снимка: iStock by GettyImages

Matuete е компания, която предлага вили, разработени от интериорния дизайнер Линда Пинто. Френската дизайнерка се радва на световна слава и е особено уважавана със своите елегантни решения. След като нейният съпруг умира през 2011 г. Линда поема контрол над семейната фирма и успява да закупи земя в Парати. Бразилското градче е нейно любимо място за почивка, което най-вероятно дава и представа за често срещаните гости. Имотите ѝ се намират близо до брега. Наемите там са около 1500 долара на вечер с минимален престой от три нощувки.

По време на почивката, експертите препоръчват разходка до Сако до Мамангуа - единственият тропически фиорд в света. Необходимо е наемането на лодка, а маршрутът минава през няколко малки селца и плажове. Капитаните често спират по залез, предлагайки една невероятна гледка към залива Илха Гранде. Самостоятелно пътуване също е възможно, в градчето се предлагат и каяци, включително и водач за прехода. Водите около Парати са спокойни и не изискват много усилия за индивидуално приключение. 

Снимка: iStock by GettyImages

Плувците могат да изберат и разходка по крайбрежието на Парати. Местните лодките най-често ходят до най-популярните места за плуване и гмуркане. Обядът се планира от капитана и често включва предиреба - популярна риба с три опашки. Парати може да се похвали с влиятелен литературен фестивал през октомври, който събира известни и не толкова известни творци. Най-доброто време за посещение е от май до август, когато има малко валежи и небето е чисто. Туристите, които този град привлича, често са известни личности, които могат да се скрият малко по-далече от фенове и папараци. Местните жители също смятат личното пространство за свещено и демонстрират особено гостоприемство. Те често се усмихват на непознати, когато се разминават по улиците, но не говорят. Парати се подминава на картата и от туристическите агенции, но жителите не се сърдят, а са доволни, че имат малко, но заможни туристи. Преходът от търговски към туристически бизнес е накарал мнозина дори да не съжаляват за някогашните изгубени ползи.