210 години от рождението на Адолф фон Менцел

Когато гледате картините му, вие се потапяте в интериора на изображението така, сякаш присъствате там. Същевременно можете да огледате всички персонажи до най-малкия детайл.

Действието изглежда толкова живо, сякаш досега сте се движили сред останалите герои в картината, и е направена моментна снимка на един от многото мигове на това необикновено преживяване.

„Концерт в Сан Суси“ – 1853 г.

Например, виждате как пруският крал Фридрих II изпълнява концерт за флейта в любимия си замък Сан Суси, а на клавесина е Карл Филип Емануел Бах, вторият син на Йохан Себастиан Бах.

Същата сцена е изобразена върху пощенска картичка от 1930 година. Има и филм по картината на Адолф фон Менцел "Концерт за флейта в Сан Суси" - художникът, който е нарисувал така реалистично един момент от живота в легендарния дворец.

Потапяйки се в изображението, ние ставаме свидетели на атмосферата в едно далечно време - Прусия, в навечерието на Седемгодишната война. Фридрих Велики наистина свирел на флейта почти ежедневно. Композирал и музика - кратки симфонии, концерти, сонати и маршове.

Той е ярък пример на интелигентния монарх от епохата на просветения абсолютизъм. Картината на Менцел изобразява съвсем точно не само атмосферата в двореца Сан Суси, но самата личност на Фридрих Велики, като акцентира върху артистичната му страна.

В бялата зала

Пруският монарх бил почитател и на изобразителното изкуство. Любими художници му били Рубенс, Кореджо и Вато. На картината, както споменахме, е изобразен синът на Бах, но се знае, че самият Йохан Себастиан Бах също е имал среща с Фридрих Велики - през 1747 година. По-късно великият композитор написал цикъла "Музикално предложение", по тема, зададена от краля.

Художникът Адолф фон Менцел бил почитател на пруската монархия и изучил до най-малкия детайл любимите увлечения на краля. Възхищавал се от личността му. И наистина, монархът разполагал с частна библиотека в покоите си, която съдържала 2288 тома древногръцки и римски автори на френски, както и съвременна френска литература. Подобни библиотеки имал и в пет други свои резиденции. Фридрих Велики остава на престола на Прусия над четири десетилетия. Умира в Сан Суси на 17 август 1786 година. "Живях като философ и искам да бъда погребан като философ, без пищности, без тържествена помпозност, без разкош", заръчал той.

Канал Фридрих на лунна светлина

Желанието на монарха било изпълнено чак през 1991 година. Тогава по повод 205-ата годишнина от смъртта на Фридрих Велики, тленните му останки били върнати в Потсдам. И нещо любопитно - върху скромната надгробна плоча пред двореца Сан Суси винаги има картофи, като напомняне, благодарение на кого те са разпространени в Прусия.

Какво толкова силно е привлякло вниманието на един художник към личността на Фридрих Велики, за да нарисува такъв шедьовър? - Несъмнено отговорът е - самата личност на Фридрих ІІ. Той се възкачва на престола през 1740 година и с него започва един период на разцвет в музикалния живот на Берлин.

Вярно е, че дядо му основава придворния оркестър, но баща му Фридрих Вилхелм І не само занемарил подобна културна дейност, ами се опитвал и да откъсне сина си от такива "ненужни" увлечения. Искал да възпита принца да стане строг владетел и суров пълководец.

И Фридрих Велики става велик пълководец, но нито баща му, нито някой друг, успява да "изтрие" вродената му страст към литературата, философията и музиката. Дворецът си Сан Суси превърнал в място за срещи с мислители като Волтер и композитори като Йохан Себастиан Бах. Ето заради това Менцел създава картината "Концерт за флейта в Сан Суси" - тя пресъздава представата му за интелигентния владетел, за духовния монарх.

Самият дворец е емблематично място. Както казахме, Фридрих бил философ по душа. Често разсъждавал на глас за смисъла на живота и смъртта. Още на 33-годишна възраст, преди да започне строежа на двореца, той избрал място на хълма за своя гроб - искал да остане завинаги на това място. Очевидно е бил романтик по душа.

Фридрих Велики създал Сан Суси за уединение и живее там цели четири десетилетия. Далеч от суетата на придворния живот, жените и съпругата си, с която нямал брачни отношения, той се усамотявал с книгите и музиката, а гостите му били хора на изкуството. Ето защо духът на това място и до днес привлича интереса на хората.

Цялата история за живота на този монарх е вдъхновяваща. Картината на Менцел е нарисувана през 1853 година. Днес се съхранява в Старата национална галерия в Берлин. Ще се изненадате, но това великолепно платно е създадено от... самоук художник. Адолф фон Менцел никога не е учил изобразително изкуство. А създава не само това, но и други такива мащабни платна!

Адолф фон Менцел умира на 89-годишна възраст на 9 февруари 1905 година в Берлин. Императорският двор организирал пищно погребение, на което посмъртно художникът получил титлата генерал-фелдмаршал.

Германският художник и график записва името си в историята на изобразителното изкуство като един от лидерите на романтичния историзъм. След революцията от 1848 година се насочва към по-социални и битови теми в творбите си.

Адолф фон Менцел е роден на 8 декември 1815 година в Бреслау (днес Вроцлав, Полша). През 1830 година се преместил със семейството си в Берлин. Първите му художествени изяви са в литографската работилница на баща му. След като през 1833 година баща му умира, той започва да работи всякаква работа, за да изхранва семейството си. Повечето поръчки били непретенциозни - менюта на гостилници, покани, съобщения.

Менцел не искал да се примири с такава работа. Искал да се усъвършенства и за кратко дори посещавал курс в Художествената академия в Берлин, но в крайна сметка си останал самоук.

„Спящата сестра на Менцел, Емили“ (ок. 1848), 46.8 × 60 cm, Салон на изкуствата (Хамбург)

Известност му донесла една обикновена тетрадка с рисунки, нарисувани с писалка. В нея си скицирал различни сцени от собствения си живот.

И само си представете, до каква степен този човек усъвършенства сам природния си талант, че две десетилетия по-късно да го поканят за професор и член на Берлинската академия на изкуствата. Менцел става изключително авторитетна личност на своето време.

През целия си дълъг живот запазил своята любознателност. Обичал да пътува. Обикалял из Европа - пътувал до Австрия, Холандия и Италия. Плавал по Рейн, Дунав и Балтийско море. И навсякъде се вдъхновявал от видяното така, че скицирал преживяванията си.

По-известните му творби са: "Концерт в Сан Суси", "Погребение на загиналите през мартенските дни", "Железопрокатен завод", "Театър Жимназ", "Пазар във Верона" и др.

„Железопрокатен завод“ – 1875 г.

Адолф фон Менцел е считан за най-видния представител на школата на реализма през ХIХ век. Някои откриват в по-ранните му творби наченки на импресионизма, заради което го определят като "прото-импресионист", но това не е толкова важно за обикновените ценители, които виждат в творчеството му едно нещо, и то е достатъчно - удивителен талант.

Почитатели на неговото творчество са били знаменитости като Бисмарк и майсторът на четката Едгар Дега. Менцел оставя платна, които сами по себе си са исторически знаци на времето. Мащабите на творбите му респектират не само със сюжетите си, но с невероятната способност на художника да ни "потапя" в атмосферата на изображението.

Еми МАРИЯНСКА, Dir. bg