Търгът не се оказва особено успешен

През по-голямата част от вторник, 2 юни, вторият етаж на централата на аукционна къща "Сотбис" в сградата "Бройер" в Манхатън беше недостъпен, пише ARTnews.

Охранители връщаха служители, които се опитваха да стигнат до етажа. Когато не се използва като изложбена галерия, именно там аукционната къща организира своите най-големи и най-внимателно следени търгове, включително продажбата на картината на Густав Климт за 236 милиона долара, която миналата година постави рекорд за най-скъпо продадено на търг произведение на модерното изкуство.

Според източници, запознати със случая, дори високопоставени служители са се чудели какво точно се случва на горния етаж.

Оказва се, че отговорът е бил картина на Джаксън Полък.

Според множество източници, аукционна къща "Сотбис" е организирала тихомълком частен търг за творбата "Номер 19, 1951", монументална картина на Полък, собственост на основателя на галерия "Пейс", Арне Глимчър.

С размери от близо метър и половина височина и над метър ширина, внушителното произведение, изпълнено с масло и емайл, е изпъстрено с дебели въжеподобни линии от черна боя, които се преплитат и сблъскват в смели абстрактни форми. Исканата цена, както твърдят източници, е била 50 милиона долара.

Продажбата е била организирана с необичайно висока степен на секретност. Оливър Баркър, председател на "Сотбис" за Европа и звездният аукционер на компанията, е бил докаран специално от Лондон за събитието, въпреки че летният аукционен сезон на къщата във Великобритания наближава.

Според свидетели Баркър е бил забелязан да се разхожда из центъра на Манхатън във вторник следобед - нещо, което е изненадало хората в сградата "Бройер", тъй като са очаквали той да бъде в Лондон.

Според източници Баркър е записал и видео, изпратено до потенциални купувачи, в което говори за нежеланието на Арне Глимчър да се раздели с една от централните творби в колекция, за която се носят слухове, че включва произведения на музейно ниво от Сай Туомбли и Агнес Мартин. Ако целта е била никой да не забележи продажбата, тя е била постигната забележително успешно.

Според източник, запознат със случая, "Сотбис" не е успяла да намери достатъчно наддавачи, за да започне търга. В крайна сметка продажбата е била отменена, макар че не е ясно дали картината е върната на Глимчър, продадена е частно или все още се намира при "Сотбис".

Както "Сотбис", така и галерия "Пейс" са отказали коментар.

Опитът за продажба е интересен не само заради самата картина, но и защото изглежда е бил първият сериозен опит на "Сотбис" да организира частен търг, според бивш служител на аукционната къща.

След пандемията от COVID-19 "Кристис" разви този формат за това, което глобалният президент на компанията Алекс Ротър веднъж определи като произведения "от най-високо качество и с най-високи цени", чиито собственици предпочитат да не излагат на публичното внимание на традиционните вечерни търгове.

Картината далеч не е била непозната за публиката. "Номер 19, 1951" е включена в знаковата ретроспектива на Полък в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1999 г. На страница 293 от каталога произведението е посочено като част от колекцията на Мили и Арне Глимчър.

По-късно творбата е показана и в изложбата "Джаксън Полък: Слепи петна", организирана от Гавин Делахънти и Стефани Стрейн, която е открита в "Тейт Ливърпул" през 2015 г., преди да отпътува за Музея на изкуствата в Далас. Там произведението е било обозначено по-дискретно като част от частна колекция, предоставена с любезното съдействие на галерия "Пейс".

Моментът изглеждал благоприятен. Само три седмици по-рано 11-футова картина на Полък от колекцията на С. И. Нюхаус беше продадена в "Кристис" Ню Йорк за 181,2 милиона долара - най-високата цена, плащана някога за творба на художника на търг.

Не всички обаче са били съгласни с оценката. Един от източниците смята, че исканите 50 милиона долара са били твърде оптимистична цена.

Неуспешната продажба идва само два дни преди Марк Глимчър, син на Арне Глимчър и главен изпълнителен директор на галерия "Пейс", публично да обяви планове за съкращаване на около 20 процента от персонала и намаляване на броя на представляваните художници с почти една трета като част от по-широка стратегия за оттегляне от модела на мегагалерията, който самата "Пейс" помогна да се създаде.