Те са викингската земя, легендата за смелостта, с която един народ се сприятелява, а не воюва с природата

Поематe на приключенски поход из Исландия, спирате за секунда, за да се полюбувате на гледката, без да осъзнавате, че стоите върху нещо. Къща. На пръв поглед тя изглежда просто като могила, покрита с трева, която се слива толкова добре с пейзажа, че изглежда като част от самата земя. Но под краката ви може да има стени от камък, покрив, покрит с гъста трева, и може би дори семейство вътре, което се занимава с ежедневието си, сякаш няма нищо необичайно.

Исландските къщи покрити с трева притежават тази удивителна магия да изчезват в заобикалящата ги среда, не защото са скрити, а защото са построени "заедно със земята, а не срещу нея."

Снимка: iStock by Getty Images

Къщите, скрити в трева не са възникнали в Исландия - нито дори при викингите. Но викингите изиграват ключова роля в разпространението и адаптирането на този строителен стил в Северния Атлантик. Използването на торф за изолация обаче е било широко разпространено в Скандинавия още преди епохата на викингите, особено в Норвегия.

Когато викингите се заселват в Исландия, Гренландия, Фарьорските острови и части от Шотландия и Ирландия, те пренасят тези строителни методи със себе си. Тъй като в много от тези региони горите са били ограничени, те разчитат на камък, дървета и дебели слоеве торф, за да създадат топли и трайни домове, които се сливат с пейзажа.

Снимка: iStock by Getty Images

Днес Исландия и Фарьорските острови имат най-много запазени примери за къщи покрити с трева и торф. В Исландия те са били широко използвани до началото на 20 век и много от тях са грижливо запазени в места като Glaumbær, Keldur или Laufás. На Фарьорските острови също има къщи с тюрбени покриви.

В Норвегия все още има някои исторически селски къщи с тюрбета, особено в планинските райони и в музеите, но те са по-рядко срещани. На места като Гренландия и Оркни къщите с тюрбе от епохата на викингите са останали предимно като археологически обекти, а не като обитаеми сгради.

Въпреки че съвременното строителство е заменило къщите от торф за ежедневието, те остават важен културен символ в Исландия, Фарьорските острови и Норвегия. Особено в Исландия те са видима връзка с миналото, показваща как хората са строили домове, като са работили със земята, а не срещу нея.

Традиционните исландски torfbæir съществуват от 9 век насам. Построени от плоски камъни, плаващи дървета и дебели пластове торф, тези домове са били проектирани така, че да пазят студа навън и топлината навътре. При дългите, тъмни зими и суровото време изолацията е била от ключово значение. Тъй като в Исландия не е имало изобилие от дървета за строителство, първите заселници са използвали това, което е било на разположение - трева, почва и камъни, за да създадат подслони, които да се вписват в пейзажа.

С течение на времето дизайнът на тези къщи се променя. Най-ранните варианти приличат много на викингските къщи с едно голямо общо пространство, но по-късно се превръщат в групи от по-малки, свързани сгради. През XVIII в. става популярен стилът burstabær, при който дървените фронтони в краищата на къщите им придават по-структуриран вид.

Вътре сърцето на къщата е било баðstofa - основното жилищно помещение, където хората са се хранели, работили и прекарвали времето си заедно. Къщите покрити от трева не са били само за оцеляване - те са били домове във всеки смисъл на думата.

Днес модерните къщи до голяма степен са изместили къщите с торф, но все още можете да ги откриете в музеи и исторически обекти. Музеят на открито Árbær в Рейкявик разполага с колекция от реставрирани къщи, в които посетителите могат да се разходят из историята. На север, в Скагафьордур, Glaumbær е друг добре запазен пример, показващ как тези домове са се развивали с течение на времето. Въпреки че в повечето от тях вече не се живее, те все още са важна част от исландската идентичност.

Снимка: iStock by Getty Images

Къщите от трева в Исландия обаче не са само за хората. Според фолклора елфите - известни като Huldufólk или скрити хора - също се нуждаят от домове и много исландци им правят място. В градините, парковете и дори край пътищата можете да видите малки álfhól или къщички за елфи, построени, за да бъдат скритите хора щастливи. Независимо дали става дума за традиция, суеверие или просто за забавен начин да се поддържат живи историите, тези миниатюрни къщички показват колко тясно е свързана исландската култура с природата и древните вярвания. 

Снимка: Marino Thorlacius

Къщите с торф и трева може вече да са минало, но не са изчезнали. Те се сливат спокойно с пейзажа, сгушени в склоновете на хълмовете, покрити с трева, сливайки се със земята, сякаш винаги са били там. И в известен смисъл е така  - те са викингската земя, легендата за смелостта, с която един народ се сприятелява, а не воюва с природата./Dir.bg