Пътниците не липсват

Едно летище в Бутан е толкова опасно, че само 50 души в света могат да кацнат на него, пише CNN. Летище Паро се оказва едно от най-големите предизвикателства и всеки пътник прекарва последните няколко минути по време на полет в абсолютен ужас. Това е нормалният работен ден за Международно летище Паро, което е известно с особени изисквания и технически умения, които могат да изпотят и най-опитния пилот. Разполагайки с къса писта и два върха в близост, често отказва пилотите, въпреки по-доброто заплащане.

Международното летище не може да обслужва най-големите пътнически самолети. Въпреки тези недостатъци, Паро е място за истинските авио фенове.

Капитан Чими Доржи признава, че летището има своите изисквания, но в никакъв случай не трябва да се разглежда като опасно, ако е било опасно, то най-вероятно нямаше да съществува. Капитанът има около 25 години стаж, но на държавното летище Друк, което е в съвсем различна категория.

Паро е летище, символизиращо цял Бутан. Позиционира се в категория С и изисква от всеки пилот да премине допълнителна тренировка, за да може да каца. Тук няма радар, няма уреди и допълнителна помощ от компютрите. Всеки пилот трябва да приеме, че лети със собствените си ръце и е задължен да пресмята всички рискове.

Доржи напомня на всички пилоти, че регионът трябва да се знае наизуст. Една грешка е достатъчна, за да може самолетът да се озове на нечий покрив. Бутан се намира между Индия и Китай и 97% от неговата територия е планинска. Столицата Тхимпху се намира на надморска височина от 2350 метра. Паро е малко по-ниско, приблизително 2000 метра. Колкото по-високо лети един самолет, толкова по-разреден става въздуха. Пилотът трябва да лети бързо, а когато започне да се снишава, изненадващо трябва да увеличи скоростта, за да може самолетът да стигне до пистата и да не падне преди нея. Летище Паро не води черна статистика относно допуснатите грешки. 

Другото голямо изпитание е времето, защото следобед има сериозни ветрове. Полетите се правят само до обяд. При спешни случаи, когато самолет наистина трябва да падне, пилотът трябва да бъде готов да се бори с всички възможни ветрове. Вечерните полети са напълно забранени. Тук не учат пилотите как да летят, най-често ги учат и как да не летят, когато захождат към Паро. Въпреки всички изпитания, много гости избират това летище, защото преживяват една особена акробатика и адреналин, което нито едно друго летище не може да предложи.