2023 г. е регистрирана като най-смъртоносната на Еверест, с 18 смъртни случая в планината - петима души все още са в неизвестност

Ледени ветрове носят сняг със скорост над 100 километра в час, температурите могат да паднат до -34 градуса, често се случват животозастрашаващи снежни бури и лавини. И това са типични условия за най-високия връх в света: Еверест.

"Звярът" се извисява 8 849 метра между Непал и Тибет в Хималаите. Опитът за изкачване на Еверест изисква месеци, а понякога и години тренировки и подготовка - дори и тогава достигането на върха далеч не е гарантирано. Всъщност е известно, че повече от 300 души са загинали в планината.

И все пак планината продължава да привлича стотици алпинисти, които са решени да достигнат върха ѝ всяка пролет. Ето какво е необходимо за изкачването и какво е мотивирало някои алпинисти да покорят най-високия връх в света, в репортаж на CNN.

Източник: iStock by Getty Images

Мислех, че съм в доста добра форма

Д-р Джейкъб Уизел, хирург травматолог, успешно изкачва Еверест през май миналата година, след като се подготвя близо година. "Слагах 50-килограмова раница и се катерех два часа без проблем по време на подготовткат", разказва Уизел пред CNN. "Бях убеден, че съм в доста добра форма", но бързо се смирява, след като открива, че физическата му форма не е подходяща за атлетизма, който се изисква в планината.

"Правех по пет крачки и трябваше да отделя от 30 секунди до минута, за да си поема дъх", спомня си Уизел за борбата си с липсата на кислород по време на изкачването на Еверест.

Алпинистите, които се стремят към върха, обикновено практикуват аклиматизираща ротация, за да приспособят дробовете си към намаляващите нива на кислород, след като пристигнат в планината. Този процес включва изкачване до един от четирите определени лагера на Еверест и прекарване там от един до четири дни, преди да се върнат обратно надолу.

Тази процедура се повтаря поне два пъти, за да може организмът да се адаптира към намаляващите нива на кислород. Тя увеличава шансовете на алпиниста да оцелее и да достигне върха.

Снимка: iStock by Getty Images

"Ако вземете някого и просто го захвърлите във високия лагер на Еверест, дори не на върха, той вероятно ще изпадне в кома в рамките на 10-15 минути", казва Уизел. "И ще умре в рамките на един час, защото организмът му не е приспособен към толкова ниски нива на кислород."

Въпреки че Уизел е изкачил успешно върхове като  Килиманджаро ( 5 895 м), Чимборасо (6 263 м), Котопакси (5 897 м) и наскоро Аконкагуа (6 962 м) през януари, той казва, че нито един от тях не може да се сравни с височината на Еверест.

"Защото независимо колко добре сте обучени, щом стигнете до границите на възможностите на човешкото тяло, просто е трудно", продължава той.

На най-голямата си височина Еверест е почти неспособен да поддържа човешки живот и повечето алпинисти използват допълнителен кислород . Липсата му представлява една от най-големите заплахи за алпинистите, които се опитват да изкачат върха, като при достигане на "зоната на смъртта" на Еверест нивото на кислорода спада до по-малко от 40 %.

Там е трудно да се оцелее

Първата цел на алпинистите е базовият лагер на Еверест на височина около 5181 метра, което отнема на алпинистите около две седмици. След това те се изкачват до останалите три лагера, разположени по протежение на планината.

Четвъртият лагер, последният преди върха, е разположен на ръба на зоната на смъртта на 7924.8 метра, като излага катерачите на непосилни условия, отрицателни температури и силни ветрове, достатъчно силни, за да свалят човек от планината.

"Там е трудно да се оцелее", казва Уизел пред CNN. Той си спомня, че е минавал покрай телата на алпинисти, които са загинали в планината - което не е необичайно. Телата на загиналите алпинисти са добре запазени и почти не се разлагат поради ниските температури.

Снимка: Getty Images

"Вероятно съм по-запознат със смъртта и загубата на живот от повечето хора", казва хирургът. "За мен това беше просто напомняне за сериозността на ситуацията и крехкостта на това, което е животът... "

Високопланинският мозъчен оток (ВМОО) е едно от най-честите заболявания, с които се сблъскват алпинистите при опит за изкачване на връх. "Мозъкът ви е лишен от кислород", казва Уизел. Състоянието предизвиква оток - мозъкът се опитва да възстанови стабилните нива на кислород, което причинява сънливост, проблеми с говора и мисленето. Това объркване често е придружено от замъглено зрение и спорадични епизоди на заблуда.

"Имах слухови халюцинации, при които чувах гласове на приятели], за които мислех, че идват отзад", спомня си Уизел. "И имах зрителни халюцинации", добавя той. "Виждах лицата на децата и съпругата ми, които излизаха от скалите."

Планината ще погълне телата им

Еверест отдавна е гробница за алпинисти, които са се поддали на суровите условия или са претърпели злополуки по склоновете му.

Когато близък или колега алпинист е тежко ранен или загине в планината, е обичайно да го оставите, ако не сте в състояние да го спасите, твърди Алън Арнет, треньор по алпинизъм, който изкачва Еверест през 2014 г. "Това, което повечето екипи правят от уважение към този алпинист, е да преместят тялото извън полезрението на останалите", казва той. И това е само ако могат.

Според планинския треньор да видиш труп на Еверест е сравнимо с ужасна автомобилна катастрофа. "Не се обръщаш и се прибираш у дома", казва Арнет. "С уважение намалявате скоростта... или казвате молитва за този човек, а след това продължавате".

Изминаха 10 години от най-смъртоносния инцидент в най-високата планина в света, след като лавина уби 12 шерпи-водачи. А 2023 г. е регистрирана като най-смъртоносната година на Еверест, с 18 смъртни случая в планината - включително петима души, които все още са в неизвестност.

Процесът на издирване  на телата е продължителен, а понякога и невъзможен. Спасителните операции с хеликоптер и мисиите за търсене са предизвикателство поради голямата надморска височина и често коварните условия, в резултат на което някои спасители загиват в опита си да спасят други.

Изгревът на слънцето от 8 839 метра

Изкачването от лагер 4 до върха може да отнеме от 14 до 18 часа. Затова алпинистите обикновено напускат лагера през нощта. На сутринта обаче разбираш, че си е струвало.

"Да гледаш изгрева на слънцето от такава височина е вероятно едно от най-красивите неща, които съм виждал през живота си", казва Уизел и добавя: "Тази смесица от смирение и свързаност с нещо по-голямо от теб е правилното място, от което трябва да подхождаме към съществуването си на тази планета."

След около 20 минути до един час алпинистите обикновено започват да се спускат обратно към основата на планината.

Снимка: iStock by Getty Images

Според Арнет има около 300 души, на които правителството на Непал е издало разрешение да изкачат планината тази година. Според него броят им е по-малък в сравнение с предишни години. "Мисля, че една от причините е, че миналата година имахме 18 смъртни случая и хората осъзнават, че Еверест е опасна планина."

Въпреки това той не смята, че това трябва да възпира алпинистите от опити за изкачване на върха. "Вярвам, че когато изкачваш тези планини, се връщаш "вкъщи" като по-добра версия на себе си", казва Арнет пред CNN.

"Еверест се е превърнал в твърде комерсиализиран обект, в който "стъпваш върху мъртви тела" и "е осеян с боклуци", казва планинският треньор. "...Но има много радост, която хората получават от това".

Снимка: iStock by Getty Images