Поредицата "Дейвид Блейн: Не опитвайте това", чиято премиера е на 30 март от 21:00 ч. по National Geographic, е зрелищно околосветско пътешествие. В него известният маг се впуска в търсене на изключителни хора, сред които шамани, факири и магьосници, които практикуват магия, противоречаща на това, което лекарите и учените смятат за възможно, и ще ги убеди да споделят тайните си.

Дейвид Блейн обаче влиза в още една роля - тази на ученик, усъвършенствайки тънкостите на всеки един от триковете, които пресъздава. Той заснема поредицата в 9 различни страни, в продължение на 3 календарни години: 2022, 2023 и 2024, минавайки през 5 континента и спирайки на 33 летища.

Пред Dir.bg Блейн споделя, че това, по което той и майсторите показани в шоуто си приличат, е, че всички го правят, защото това е тяхна страст, което ги движи напред и те никога не биха искали това да им бъде отнето.

Дейвид има 59 отделни скорпиона по тялото си, докато лежи на маса в сцената с Kanjana Kaetkeow, "Кралицата на скорпионите“

Снимка: National Geographic

Дейвид, бяхме решили, че си направил всичко, което е възможно да се направи, но в новата поредица "Дейвид Блейн: Не опитвайте това", ти показваш още и още. Защо реши да я заснемеш?

Като магьосник аз винаги търся най-невероятните изпълнители в света, не само за да бъда вдъхновен, но за да си сътруднича с хора, които мислят нестандартно, които работят върху уникални умения и понякога дори, за да се опитам да разбера как да приложа всичко това към магията. Преди много години работех върху номер, наречен "Човешки аквариум и човешки пожарен хидрант". Работих върху него от 18-ата до 30-ата си години, без никакъв успех. Тогава видях видеоклип в YouTube, в който мъж в Либерия излива около четири литра вода в стомаха си и след това я изплюва като пожарен хидрант. Аз се опитвам да науча това от цяла вечност.

Прекарах пет години в опити да разбера къде е този човек и в момента, в който го намерих, отлетях директно за Монровия, където прекарахме няколко седмици в споделяне на тайни. Той ми даде познанието как да правя това нещо, въпреки че не му беше позволено, защото майка му беше казала, че това е черна магия, че е нещо зло. Но не е, това е просто умение, което той е научил.

По време на снимките Блейн тренира с 8 отделни кралски кобри

Снимка: National Geographic

Така че отидох, научих се и го заснехме. И тези кадри от процеса на обучение, бяха това, което мой приятел, който работеше по шоуто с мен, каза, че трябва да бъде в основата на поредицата. Да направим предаване за тези неща, за тези невероятни изпълнители. Да ги покажем, да покажем живота им, да се срещнем с тях и да покажем колко усърдие и упорита работа има в процеса на учене. Защото повечето хора виждат готовия продукт на магическия трик, виждат какво правят хората или само самия номер и приемат, че в него има нещо специално или има някакъв номер. Но всъщност магията е в безбройните, хиляди часове работа, която не виждате, хилядите часове повторения, провали, отново и отново, което се случва в продължение на години. Така че, когато демонстрират това едно умение, изглежда като магия, но всъщност магията е работата, която не виждате. За мен беше най-голямата радост да мога действително да покажа на света хората, на които аз се възхищавам и това беше много вълнуващо за мен.

Това беше основният тласък за идеята. Започна с Уинстън, който е невероятен изпълнител, когото срещнах в Либерия, а сега обикалям по света, за да срещна хора, с които съм мечтал да прекарам време.

Хари Худини е написал книга, наречена "Miracle Mongers and Their Methods", в която описва хора, които са имали тези невероятни умения, които той е искал да види и да сподели тайни с тях, разбира се. Но той е нямал възможност да се качи на самолет, да лети навсякъде по света и да отиде на тези места, за да се срещне с тези хора. Така че си помислих, че това е най-големият шанс в живота ми. Прекарахме последните три години в работа върху тази малка поредица, която наистина включва хора, от които съм изумен и съм щастлив, че мога да ги поставя на световната сцена.

Една от най-незабравимите му срещи е с анаконда

Снимка: National Geographic

Въз основа на това, което каза, ми е интересно да разбера какъв беше процесът на откриване и проследяване на тези хора, от които се учеше в шоуто?

Имам невероятен екип, не само от моите сътрудници, търсещи невероятни хора, или такива, които аз бих препоръчал, но също така изследователи и разработчици, които търсиха спрямо нещата, които аз им бях казал. А аз исках да намеря неща, които никой друг в света не би искал да изследва, места, на които никой не би искал да отиде. В Арктическия кръг например много от тези изпълнители приемат тези екстремни студени условия и ги превръщат в своя игрална площадка, превръщат го в арт платформа и развиват тези умения, които никой никога не би опитал. Например, Нерон и Сала, когато влязат под леда и танцуват с главата надолу под почти пет фута лед в замръзнало езеро, изглежда красиво, изглежда лесно, но всъщност е изключително приспособяване към най-трудните среди в света. Когато сте под водата в този тип среда, не само че трябва да сте много ефективни и много опитни в това, което правите, но също така трябва да отхвърлите всяка естествена реакция на тялото си към болка. Те са прекарали години наред, за да ги усъвършенстват, за да могат да споделят и да ми покажат тези неща, за които винаги съм мечтал, но никога не съм имал шанса да направя и беше невероятно.

Снимка: National Geographic

Кое беше най-голямото и страшно предизвикателство за теб - да бъдеш в пламъци, да се гмуркаш в леденостудена вода или да целунеш кралска кобра?

Всички те бяха много предизвикателни, красиви, напрегнати и трудни по толкова много различни начини. Невероятното в тази поредица е, че всъщност не мога да избера само едно, защото мисля за Индия и се сещам за толкова много преживявания, които никога, никога няма да забравя. Но също така за Тайланд, Индонезия, Арктическия кръг, Финландия, Швеция, Норвегия, хората от различните части на Южна Африка, Япония.... Така че от всяко място имам уникални, специфични спомени за невероятните подвизи, които надминават всичко, което дори съм си представял.

Има толкова много неща, които съм видял, за които не съм подозирал, че съществуват. Кен Сторнис, например. Бях гледал клипове как прави тези невероятни арктически ледени гмуркания от височината на Бруклинския мост в замръзнало езеро без никакво оборудване. Номерът с кралската кобра в Индонезия е невероятен. Той е най-умелият и най-талантлив дресьор на змии, който някога съм срещал. Гледах го и си мислех, че няма начин да направя това, но той ми даде увереността. Аз бях негов ученик, а той беше моят учител и учих, и слушах, и му се доверих. И накрая успях да целуна кралска кобра, което беше лудост. Така че всичко това са малки стъпки.

И причината, поради която кръстихме шоуто "Не опитвайте това", е, защото една вечер се събудих посред нощ и се притесних, защото си казах: "Ами, ако някой реши да опита да направи тези неща?" И за мен най-добрият начин беше да сложим "Не опитвайте" в заглавието, както и обяснението, че тези хора са прекарали хиляди часове, за да научат тези умения, които са опасни, които наистина изглеждат невъзможни, но са експертно изпълнени и отработени. И когато ме превеждат през някои от нещата, които уча, не ги споделям в епизода, защото не искам никой да ги гледа. В Хосейния, когато слагам нож в носа си, има техника, има умение, върху което изпълнителят е работил. Той не е започнал с този размер нож, развивал го е с години.

Едно от големите изпитания за Дейвид е в Арктическия кръг

Снимка: National Geographic

Някои от тези сцени очевидно са били много трудни за снимане, но повтаряхте ли някоя от тях, например епизодът с целувката с кралската кобра?

Начинът, по който учихме, е, че изучавах поведението на много различни кобри, учих бавно и внимателно. Разбрах техния рефлекс, тайминга, как се движи, когато е изправена, как напада, къде може да вижда, къде не може.... И така, преди да целуна кобрата, първо се научих как да застана пред нея и да бъда неподвижен. А когато тя вече не те вижда, когато изглеждаш като дърво, бавно се приближаваш. Така че не беше като "просто ще отида да целуна кралска кобра", имаше много, много часове практика. Обикновено, когато тренирам да правя някой номер, кривата на учене включва една, дори две години, за да го усъвършенствам. В този случай трябваше да науча много умения за много интензивен период от време.

Поредицата показва защо хората не трябва да се страхуват от черните мамби

Снимка: National Geographic

Имаше ли моменти по време на снимките, в които си помисли, че си отишъл твърде далеч или че не си готов да се впуснеш в нещо?

Случваше се по време на целия сезон. (смее се) Всяко едно преживяване беше сякаш съм на ръба, казвах си, че е нещо, което вероятно не трябва да правя. Но наблюдавах експертите, които изучавах, те споделяха с мен и ме допуснаха в техния свят и ме преведоха по начин, по който ми позволиха да пробвам, но без да ме излагат на риск. Мисля, че едно от добрите ми умения е способността да слушам треньора, да слушам учителя, да се доверявам и да следвам всяка една насока. Така че това е едно от нещата, в които смятам, че бях приличен.

Kогато трябваше да се науча как да скачам от пилон, очевидно не започваш от 30 метра, а скачаш в кашон от метър и половина и бавно увеличаваш височината, докато стигнеш желаното разстояние. Но когато скачаш от три метра в картонени кутии, които са високи един метър, не изглежда много. Но ето какво ме научи моят треньор, Боб Браун. Той ми каза, че когато скачаш, си поставяш цел, обвързваш се с нея в главата си, броиш до три и независимо от всичко скачаш. Ако се усъмниш дори за момент, тогава възникват проблемите. Така се научих как да следвам указания и да правя точно каквото ми се каже. И това истински ми помогна в цялото това приключение, възможността да слушам тези невероятни треньори и да следвам всичко, което те споделяха с мен. Те ми бяха по-скоро учители. И е страхотно, защото от една страна съм ученик, но в същото време съм и зрител. Полудявах от нещата, които виждах и в следващия момент ми даваха шанс да усетя малко от това, което правят.

Снимка: National Geographic

Когато си помислиш за времето, в което сте снимали предаването, обикаляйки по света, имаш ли спомен, който да ти е най-любим от тези три години, за които говориш?

Има толкова много, но ще дам един, който съм сигурен, че знаете. Да бъда в Бонито с анаконда, която беше дълга осем метра, беше все едно да видиш праисторическо създание точно пред себе си.

Търсихме я в продължение на седмици, стояхме в река Формоза, но нямаше нищо, защото тя може да се крие в дърветата. И когато я видях, мисля, че бях под водата, и се разплаках, защото беше умопомрачително. Когато бях в Арктическия кръг и скачах с Инка, гледайки танца й във въздуха, като Тинкърбел, беше като да гледаш магия със собствените си очи. И отново се разплаках, докато я гледах, защото беше минус 40 градуса, което е екстремно и ти вече си уязвим. Но, когато видиш някой да създава магия във въздуха пред теб, това е едно от най-невероятните преживявания, които мога да си спомня.

Но имам това усещане навсякъде. Имам го в Индия, да виждам Рамеш, когото съм изучавал и обичал открай време. Просто да го гледам. Той няма специални гелове, просто взима керосин и вода и слага огън на главата си. И преди съм го гледал да прави това, но да го видиш със собствените си очи е най-невероятното преживяване. И след това да го накарам да сподели това с мен беше невероятно.

Източник: National Geographic/Doug McKenzie

В Южна Африка, където съм с Невил в малката стая с шест черни мамби и той прави това, защото не иска хората да се страхуват от змиите, не иска те да ги убиват без причина. Той казва, че ако видите черна мамба, трябва да останете спокойни и след това спокойно да му се обадите и той ще дойде и ще я прибере. Ако се опиташ да удариш я с метла или й направиш каквото и да е, ще те нападне и някой може лесно да умре или змията може да умре или и двете могат да умрат. Така че той те учи, като седиш в това малко заграждение с шест от тях на спокойствие, докато хората, децата, семействата могат просто да гледат и да разберат, че не е нужно да реагираш по начина, по който си мислиш, че можеш да останеш спокоен и змията просто ще разгледа и ще изгуби интерес. Но наистина нямах търпение да изляза.

Създаването на шоуто отне три години и не приличаше на нищо, което съм правил през целия си живот. Това беше най-интензивното, най-невероятното преживяване. Благословен съм, че Nat Geo подкрепи проекта, Disney също. Мисля, че заглавието помага - "Не опитвайте това ". Така че никой не трябва да копира тези неща. И идеята, която преподават тези учители, не е да копирате това, което правят, а да практикувате, да работите върху това, което е вашата страст. Може да е неясна или странна, хората да не го подкрепят, децата може да ви се подиграват, но продължавайте да работите върху това, което обичате, и ще можете да създавате магия, независимо дали свирите на пиано или решавате бързо математика, каквото и да е. Трябва просто да влагаш много сърце.

Източник: National Geographic

В тази поредица има много хора, които правят невероятни неща, но кое е по-важното, умът или подготовката за тях?

Страхотен въпрос. Мисля, че и двете са важни. Всичко, което виждаме, е умът над тялото, но всички те са подготвени и влагат безброй много работа и хиляди часове в работата, и го правят, защото го обичат. Всички го правят, защото това е тяхна страст, нещото което ги движи напред и те никога не биха искали това да им бъде отнето. Те искат да продължат да го правят през целия си живот и това е моето отношение и към магията. А другата част от това е, че всички хора, които срещнах, имат един и същ тип душа, има прилика между тях и това, което виждам във всички тях, е тази страст и този стремеж. Карина, например, ме заведе при анакондата и ме накара да направя трика с огъня в Бразилия. Тя има лаймска болест, за което не говорим в епизода, но нейният лекар й е казал, че тя няма да може да прави нищо. Тогава тя си е казала: "добре, ако не мога да правя нищо, нека просто да отида да правя нещата, за които си мечтая." Така че тя е отишла да изкачи K2, изкачила е Еверест няколко пъти, след това е ходила над езеро от лава, което гори, и е направила всички тези неща. И от стремежа й и правенето на тези неща, лаймската й болест е изчезнала, тя вече не съществува. Тогава тя ме запозна с Андре, който е невероятен експерт по пожарите и сбъднахме мечта, която имах, откакто бях дете. Чел съм за Хари Худини, който прави версия на този номер, но това беше, една изцяло нова и напълно различна мечта от всичко, което някога съм си представял. Така че да бъдем такъв екип, който си сътрудничи, беше невероятно. Но също така ми позволи да се почувствам в безопасност, за да премина през стъпките по начин, по който знам, че мога да постигна нещо с тяхна помощ.

Снимка: National Geographic

Какво искате публиката да научи или да почувства, когато гледа "Не опитвайте това", освен чистото забавление?

Искам хората да разберат, че тези места по света са красиви и невероятни и си заслужава да се видят. Да не отивате до Арктическия кръг, само за да видите Северното сияние, а че там има цял един свят с невероятни северни елени, замръзнали езера и всякакви неща, от които се страхувате, защото е твърде екстремно. Дори в Бразилия, в Рио, отивайки в Хосиния, беше едно от най-великите преживявания за целия ми екип. Всички си мислят за Фавела, че трябва да се внимава, но не, беше точно обратното. Всички бяха емоционални накрая, защото срещнахме най-красивите хора и изпълнители, които правеха най-невероятното изкуство. Стените са изпъстрени с невероятни цветове и е просто красиво. Така че ми харесва да казвам с това предаване, освен че можете да измислите идея, която може да е странна, може да е трудно, може да се провалите, повечето хора може да кажат защо го правите. Но можете да успеете, ако практикувате, повтаряте, проваляте се и продължавате да опитвате отново и отново. И крайна сметка да успеете.

Източник: National Geographic/Dana Hayes

Но освен това, наистина мисля, че има нещо в изследването и виждането на нещата и различните страни, които нарушават зоната на комфорт. Разбира се, по-лесно е да седите на дивана и да си казвате: "не искам да ходя на това, не искам да правя това." Но не, стани и го направи. Излез. Отиди до музея. Прочети книга, която не си чел. Така че това е нещо, което искам хората също да си вземат.

Основното е винаги да бъдеш ученик. Всички, които срещнахме в цялата тази поредица, са майстори, но никой от тях не мисли за себе си като майстори, те всички са ученици. Те непрекъснато се учат и винаги се стремят да бъдат все по-добри и по-добри, защото няма таван за по-добро, винаги можете да продължите да се стремите и да опитвате, за да продължите да бъдете малко по-добри.

Гледайте поредицата "Дейвид Блейн: Не опитвайте това" всяка неделя от 21:00 ч. по National Geographic.