Първоначално ги строят заради недостиг на жилища

Архитектурният стил възниква след Втората световна война, когато има недостиг на жилища. Един от пионерите на този стил е швейцарско-френският архитект Льо Корбюзие, комуто възлагат да построи голям жилищен комплекс в Марсилия. Така между 1947 и 1952 г. възниква "Cité Radieuse" - комплекс от сгради с 330 жилища за до 1700 души, включващ също търговски обекти, детски градини и места за отдих. От 2016 г. сградата е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Cité Radieuse е само началото. През 70-те години на миналия век брутализмът в архитектурата завладя целия свят. Бетонът тогава е евтин строителен материал, а строгите форми са позволявали да се строи бързо. Голяма част от тези сгради са обществени - кметства, университети, църкви, библиотеки. Или пък са гигантски жилищни блокове със собствена инфраструктура, които приличат на самостоятелни градове.

Почитатели и противници

Брутализмът оказва влияние върху архитектурата и днес - съвременните архитекти включват в модерните си проекти и елементи от този архитектурен стил. Сградите в стил брутализъм обаче имат не само почитатели. Човек трябва да има голямо въображение, за да види в сивите бетонни блокове нещо красиво. Почти във всеки град има поне една от тези чудовищни сгради. За този вид строителство германската изкуствоведка Карин Беркеман написа през 2017 г. следното: "Те сякаш ни казват: И аз съм сграда, приемете го".

В света ги приемат най-различно. Така например в Лондон през 2017 г. бяха разрушени "Robin Hood Gardens" - общински жилища, построени от британските архитекти Алисън и Питър Смитсън. Жилищният комплекс, определян като провал и наричан "гето за бедняци" и "бетонно чудовище", се нуждаеше от основен ремонт. За организацията за опазване на културното наследство English Heritage тези бруталистични сгради бяха "сбъркано място за живеене". Въпреки многобройните протести и призиви да бъде включен в списъка с културното наследство, в крайна сметка комплексът беше разрушен - като част от по-голям план за градско развитие.

В Германия също са взели на мушка тези "бетонни бункери". В Хамбург през 2017 г. беше съборена "Пощенската пирамида", където се помещаваше Централата на пощите в града, макар че преди това бе направен опит тя да придобие малко по-приветлив вид с нова пъстра премяна.

"Ролка тоалетна хартия" и "Миши бункер"

Само на няколко километра от нея е бившата католическа църква "Свети Максимилиан Колбе". Построена през 1973 година, тя е трябвало да бъде разрушена поради големи увреждания в структурата на сградата, въпреки че е включена в списъка на ЮНЕСКО. Но я спасяват масовите протести, промени в Закона за защита на паметниците на културата в провинция Хамбург и концепцията за устойчиво използване. Сега в бившата църква, наричана разговорно "ролка тоалетна хартия" поради това, че поразително прилича на такава, се помещава център за социални срещи.

В югозападната част на Берлин от 1971 г. стои така нареченият "Миши бункер" - бруталистична сграда, приличаща на огромен космически кораб, кацнал върху канал. Почти 40 години тя е била център за лабораторни опити с животни към болницата "Шарите", откъдето идва и прякорът ѝ.

Брутализмът в този вид архитектура не е случаен. Стилът възниква в края на 1960-те години - малко след като за първи път човешки крак е стъпил на Луната.

"Това е една зловеща епоха в научната фантастика. И точно тук мотивът за кораба се преплита с научнофантастичната архитектура на 1960-те и 1970-те години, за да възникне този "звезден изтребител", казва пред "Дойчландфунк" архитектурният историк Феликс Торкар.

Собствена естетика

Сградата се смята за един от изключителните примери на бруталистичната архитектура. Но и тя е била нарочена за разрушаване. Спасяват я вълна от протести и петиция за поставянето на необикновената сграда под закрила от закона. В кампанията за запазването на сградата се включват дори хора от други държави. През 2023 г. бетонният колос е поставен под закрила.

Не само почитателите на брутализма намират добри аргументи за запазването на тези бетонни чудовища. Те се обявяват срещу разрушаването на подобни сгради, включително заради това, че в строежа им обикновено са били използвани опасни материали - от азбест до полистирол.

Общността на феноветете се разраства

Междувременно в интернет се води оживен дебат за брутализма. Много профили в Инстаграм са посветени на антиутопичната бетонна архитектура. Така например инициативата @catsofbrutalism показва котки, снимани върху или около бруталистични сгради. Профилът @african_brutalism показва бруталистична архитектура в Африка, а @swiss_brutalism - сгради в Швейцария.

Почитатели на брутализма има и в Япония и Бразилия. От 2007 г. във Фейсбук съществува общност, която води кампании за запазване на бетонните сгради и междувременно има повече от 260 000 членове.

Германският музей на архитектурата във Франкфурт на Майн и фондация Вюстенрот създадоха хаштага #SOSBrutalism - платформа в социалните медии, в която всеки може да участва. Там се поместват снимки от цял свят, изпращани от представители на растящата общност на почитателите на тези колоси от бетон.

Зилке Вюнш/Дойче Веле/DW