Вероятно всеки от нас някога е оставял обещание пред себе си, че никога няма да бъде като своите родители. Казваме си, че ако някой ден имаме собствени деца, непременно ще бъдем различни във възпитанието и подхода си към тях. И никога няма да допуснем "грешките" на майка си и на баща си.

Но времето минава и един ден се поглеждаме в огледалото и стигаме до (ужасяващото) осъзнаване, че наистина се превръщаме в своите родители.

Всъщност, това не е трансформация за една нощ. Издайническите знаци са били в нас през цялото време - просто не сме ги осъзнавали. В крайна сметка, нормално е да бъдем като хората, които са ни създали и възпитали. Просто разбираме това в една доста по-късна възраст, пише Starsinsider.

Ето някои признаци.

Осъзнаваме колко неразумни сме били

Спомняме си тинейджърските години, в които сме изпитвали неприязън към родителите си и осъзнаваме, че не сме били прави. В края на краищата, те не са онези зли тирани, чиято цел е само да ни назидават и ограничават. Елементарен пример - с днешна дата се дразним на мокрите петна по масата, оставени от чашите за вода или кафе. И задължително посягаме към подложките. И разбираме защо майка ни някога се е ядосвала, ако не ги използваме.

 

Неподходящото ни шокира

Определено не сме добре настроени, ако видим тинейджъри, облечени в актуалната мода или пък с твърде разголени дрехи. Първото нещо, което правим е да се възмутим и дори ни се приисква да ги прикрием с нещо.

Звучи познато?

Нещо, което мислим и казваме може да ни звучи познато - защото вече сме го чули от майка си и баща си. И не само думите, а и начина, по който звучат, дори ритъмът при говорене.

С времето започваме да откриваме и физическите прилики. Защото дори и като деца да сме чували колко приличаме на единия от родителите си, надали сме могли да уловим реално тази прилика. И тогава, един ден попадаме на някоя стара снимка и установяваме колко майка ни, например, напомня на нас.

Отглеждаме децата си по същия начин

Дори и да ненавиждаме някои от методите на възпитание, с които сме отгледани, често, дори и несъзнателно, ги прилагаме към собствените си деца. Вероятно всички копираме определени модели на поведение, когато отглеждаме своето собствено поколение.

 

Комфортът е ключов

Дните на неудобните дрехи и обувки са вече в миналото. Сега наблягаме на разумното и удобно облекло, в което най-вече да се чувстваме добре. Същото се отнася и за дома - предпочитаме да прекарваме все повече време в него, вместо да посещаваме шумни заведения или опушени барове.

Същевременно разхвърляният и непочистен дом все повече ни дразни. И не може и за миг да седим спокойно, ако знаем, че мивката е пълна с неизмити чинии.

Новите неща ни озадачават

Чудим се за какво са всички тези нови приложения? И защо тинейджърите постоянно правят видеоклипове с танци? Оказва се, че нямаме ни най-малка представа. Учудваме се дори и на съвременната музика - така, както родителите ни никога не са разбирали защо харесваме определени песни или стилове. Вероятно дори са ни казали, че това не е истинска музика. А сега, на свой ред, го правим и ние.

И като цяло, колкото повече остаряваме, толкова повече критикуваме нравите на хората и по-точно на времето. И осъзнаваме, че родителите ни, в крайна сметка, не са били толкова лоши... Започваме все повече да ги разбираме - включително да разбираме и неизбежността да станем, поне малко, като тях./lifestyle.bg