Въпросът "къде са всички?" е в основата на т.нар. парадокс на Ферми - това е противоречието между голямата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за наличие и контакт с такива. Защото според мнозина, възрастта на Вселената и нейната големина подсказват, че животът трябва да е често срещан и ние съвсем да не сме единствената цивилизация.

Още повече, че животът на Земята е краткотраен и съвсем не толкова съвършен, и много вероятно е да има "нещо над и освен нас".

А логичните обяснения, които твърдят, че всъщност сме сами в необятната вселена някак не са убедителни и хората продължаваме да си задаваме хиляди въпроси.

Руският физик Александър Березин от Националния изследователски университет по електронни технологии има известно обяснение на нещата. Той нарича идеята си, която е решение на парадокса на Ферми, "първият влиза, последният излиза". Тя предполага, че когато една цивилизация достигне способността да се разпространява из Вселената, тя неизбежно ще заличи всички останали цивилизации.

Източник: iStock

Мрачното решение не предполага непременно зла извънземна раса. Просто ние може да сме твърде малки и експоненциалното разширяване на чуждата раса в галактиката да е по-важно за тях от това, което ще се случи с нас.

"Те просто няма ни да забележат, по същия начин, по който строителна бригада разрушава мравуняк, за да построи сграда. Защото нямат стимул да го запазят и защитят", казва ученият, цитиран от IFL Science.

Въпреки че картината, която той рисува е доста мрачна, има и един по-ведър аспект. Той предполага, че причината, поради която все още сме тук, на Земята е, че няма вероятност да бъдем мравки. А по-скоро ние сме бъдещите разрушители на безброй цивилизации.

Източник: iStock

"Ако приемем, че тази хипотеза е вярна, трябва да се замислим какво означава тя за нашето бъдеще. Единственото обяснение е позоваването на антропния принцип - хипотезата, използвана в космологията и физиката, според която наблюдаемият за хората свят има за свое очевидно условие възможността за човешкото присъствие. Ние сме първите, които ще пристигнат на междузвездния етап и най-вероятно ще бъдем последните, които ще го напуснат", обяснява Березин.

Решението на Березин за парадокса е резултат от няколко опростявания на предположенията. Например, нашето определение за живот зависи от различни параметри, но за Березин има значение само един - растежът. Растежът е тласъкът за разширяване отвъд планетата на произход и, ако тласъкът стане доминираща сила, той ще потъпче всеки друг съществуващ живот във Вселената. Колониализмът и капитализмът са два исторически примера за такива сили.

Така че изводът е, че трябва или да излезем навън и да завладеем, или да бъдем унищожени. Все пак, самият Березин се надява, че греши. И че животът може да бъде открит само когато е много близо, а не на голямо разстояние. А откриването на извънземна цивилизация преди да сме поели по пътя на унищожението, може просто да направи нас самите достойна цивилизация./lifestyle.bg