Със сигурност на всички ни се е случвало много да се мъчим да се сетим нещо и просто да не се получава. Ако това е рядко явление, вероятно не му обръщаме внимание. Ако обаче е по-често, може и да се притесним. Въпросът е дали тези притеснения са основателни.

Според ново изследване на учени от Trinity College Dublin и University of Toronto, забравянето всъщност е активна форма на учене, която помага на мозъка ни да получи достъп до по-важна информация.

Те смятат, че информацията, която уж е забравена и не можем да я върнем в съзнанието си винаги, когато ни е необходима, всъщност не е изчезнала, а просто е станала "недостъпна". 

Спомените са на постоянно съхранение в набори от неврони, наречени "енграмни клетки". Успешното извикване на тези спомени всъщност е реактивирането им. А когато то е невъзможно, възниква това, което наричаме забравяне. "Сякаш спомените се съхраняват в сейф, но не можем да си спомним кода, за да го отключим", обясняват учените.

А мозъкът ни е този, които решава до кои набори от неврони да запази достъпа и кои да "заключи". Тези избори се правят въз основа на обратна връзка с околната среда и са с цел по-лесно и ефективно взимане на решения, предава Daily Mail. 

Според изследователите, скоростта на забравяне се влияе най-вече от условията на околната среда. Затова и предполагат, че то всъщност е форма на учене, която променя достъпността на паметта в съответствие със заобикалящия ни свят и това колко предсказуем е той. Ако промените са много и бързи, ние имаме нужда от съхранението на нова и нова информация, а не толкова от достъпа до старата.

Пояснява се още, че това "естествено забравяне" е обратимо при определени обстоятелства. Така след седмица, в друга ситуация, може да се сетим това, което днес просто не ни идва на ум. Но при заболявания като деменция или болест на Алцхаймер естествените механизми за възстановяване са повредени и загубата на спомени е перманентна./lifestyle.bg