Когато гледате индийски филми или музикални видеоклипове, заснети в тази красива мистериозна страна, вероятно сте обърнали внимание на изобилието от златни бижута, които буквално висят не само върху жените, но и върху мъже. И освен това цветът на тези бижута е толкова неестествено ярък и наситен, че неволно мислите не само за тяхната автентичност, но и по принцип - защо индийците имат толкова много злато?!

Може да се изненадате, но всяка година Индия консумира около 700 тона злато за различни нужди. Разбира се, не всички благородни метали отиват за производството на бижута и луксозни стоки. Най-голямото количество от него все пак се изразходва за по-необходими неща: например за производството на електронни части, елементи на научно оборудване и всичко в този дух. Така че по отношение на потреблението на злато, Индия отстъпва само на Китай - там също са големи любители на благородния жълт метал.

Индия е на 4-то място в света по внос на злато от други страни. Според статистиката миналата година Индия е купила злато на стойност 32,1 милиарда долара! Впечатляваща сума, няма какво да се добави... Факт е, че в Индия няма толкова много природни находища и местните такива позволяват да се извличат само 2-3 тона злато годишно. За сравнение, за да разберат дали това е много или малко, лидерите на световния пазар годишно произвеждат по 300-500 тона, пише в статията на dzen.ru.

Източник: flickr

Но истината е, че Индия е страната, която стои в основата на бижутерската индустрия. В древни времена градовете Канчипурам и Варанаси се смятали за регионални и даже световни лидери в производството на златни бижута. Сръчните индийски майстори, освен голямо възнаграждение за работата си, често получавали допълнително бакшиш в злато от богатите си клиенти като благодарност за филигранната им техника. И до днес по-голямата част от бижутата в Индия се изработват на ръка, а самата страна е азиатският номер 1 в тази област.

Е, всичкото това злато, което не отива за производствени нужди, е в ръцете на местните жители ... По-точно, малкият слой, който може да си го позволи. Но гледайки индийските жени във филмите, наистина изглежда, че те дори не напускат къщата без златни бижута!

И това, между другото, е вярно. Индийските съпруги и домакини се считат за най-"позлатените" жени в света и всичко това, защото според индуистките традиции златото носи щастие, благополучие и благоволението на боговете.

Източник: iStock Images

В Индия златните продукти са най-желаният подарък. Ето защо, на богати индийски сватби, златни кюлчета, както и бижута и интериорни елементи могат да се дадат с килограми! И не става въпрос само за символизъм и хиндуистки канони.

Просто златото в Индия, наред с други неща, е и най-твърдата валута. Бижута и златни кюлчета се съхраняват в богати семейства като депозит за бъдещето. Популярността на такива инвестиции също е оправдана от правна гледна точка: закупуването на злато от физически лица не се облага с данък и не изисква никаква отчетност пред държавата.

Между другото, въпреки факта, че Индия произвежда много малко от собствения си жълт благороден метал, местните жители притежават от 9 до 11% от общите златни резерви в света. Почитането на златото, както и желанието да получат божествено благословение, кара дори много, много бедните индуси да се обърнат всичко наопаки и да купят поне малко парче злато.

Източник: Wikipedia

А в красивите индийски храмове, дори според най-консервативните оценки, се съхраняват около 4000 тона злато!

Друг интересен въпрос е: Защо индийското злато е толкова неестествено жълто? Може би нещо не е наред с него? Точно обратното, индийското злато е благороден метал с много висок стандарт, който съответства на проба с чистота 958 (23 карата).

Съгласете се, продукти с такива маркировки няма да бъдат намерени често. Много по-познати по света са бижутерийните изделия с проба 583 (14 карата), но индийците не смятат златото от този стандарт дори за благороден метал. И цветът му е различен - блед, мръсен.

В Индия се ценят само сплави с ярък, слънчев цвят, с максимално съдържание на ценен метал./money.bg