Ранният живот на Вайола Дейвис е белязан от бедност, расизъм и семейни проблеми. Пътят ѝ от трудното детство до това да стане известна актриса е история за устойчивост и себепознание. Тя сама решава да си проправи път към изцеление и самоприемане.

Според Дейвис има една представителна история от детството ѝ, която е оформила голяма част от живота ѝ. Когато е в трети клас, тя всеки ден се прибирала от училище, преследвана от група предимно бели момчета. Те тичали след нея, хвърляйки тухли и камъни, наричайки я с "негърка" и казвайки ѝ колко е грозна. Когато Вайола споделя това на майка си, тя ѝ отговаря, че трябва да спре да бяга и да се защити. И на следващия ден момичето го прави.

Но, както обяснява Дейвис, тя все още понякога се чувства като онова малко момиченце - винаги тичащо, опитващо се да се впише и вярващо, че е недостойно. Според нея делото на живота ѝ е да се научи да обича себе си и да признава красотата и силата на по-младото си аз.

В мемоарите си Вайола изследва как преживяванията, свързани с расова травма, са повлияли на нейното самовъзприятие и идентичност. Преживяванията ѝ с расизъм като дете я карат да се съмнява в собствената си самооценка дълго време в зряла възраст.

Според нея, животът ѝ е бил процес на учене как да обича себе си и да приема всичко, което е - успешната жена, в която се е превърнала, и уплашеното и наранено малко момиченце, което някога е била, знаейки, че това, което е сега, до голяма степен се дължи на устойчивостта и смелостта на по-младото ѝ аз.

Вайола със съпруга си Джулиъс Тенън, с когото са заедно над 20 годиниСнимка: Getty Images/Guliver Photos

Детството на Дейвис е белязано от дълбока любов, но също така и от травматична бедност и насилие. Тя е родена на 11 август 1965 г. в Сейнт Матюс, Южна Каролина, в същата едностайна къща, където са живели нейните баба и дядо по майчина линия, когато са работили като изполичари в плантация. Майката ѝ, родена като Мей Алис, но известна за дъщеря си като МаМама, е най-голямото от 18 деца, от които само 11 оцеляват до зряла възраст. Бащата на Вайола, Дан Дейвис, също е роден в Сейнт Матюс, но бяга от дома си на 15 години, преди да си намери работа като коняр. Нито един от родителите ѝ не е продължил образованието си след средното училище и актрисата подозира, че баща ѝ е спрял да го посещава още във втори клас.

Родителите ѝ се женят млади. Първото им дете, Джон Хенри, се ражда, когато Мей Алис е само на 15 години. Двойката има още пет деца: Даян, Анита, Делорис, Вайола и Даниел. Дейвис разказва, че баща ѝ е бил алкохолик, неверен и често е насилвал жена си и шестте си деца. Майката и бащата на актрисата обаче остават заедно до смъртта на баща ѝ от рак на панкреаса през 2006 г. Вайола признава, че въпреки недостатъците на родителите си и травмата от детството си, тя се е научила как да се ориентира в света от тях и винаги е знаела, че и двамата ѝ родители я обичат дълбоко.

Актрисата признава, че и до днес се бори с малкото момиченце в себе си, което е живяло в нищета и не е виждало шанс да бъде нещо специалноСнимка: Getty Images/Guliver Photos

Години по-късно, в интервю за The Breakfast Club, Дейвис разказва как е простила на родителите си травмата от детството си, казвайки, че докато е писала мемоарите си, е осъзнала, че майка ѝ и баща ѝ са правили най-доброто, на което са били способни, с това, което са имали. Дълбоката любов на актрисата към родителите ѝ е очевидна в начина, по който говори за тях. Когато печели първия си Оскар за ролята си във Fences, тя завършва речта си при приемането на наградата, като през сълзи благодари на родителите си, Дан и Мей Алис, които описва като център на своята вселена. Казва, че за добро или за лошо, са я научили да различава доброто от лошото и е благодарна, че те са хората, които са я отгледали.

Когато актрисата е още бебе, семейството ѝ се премества от Сейнт Матюс в Сентръл Фолс, Роуд Айлънд, отчасти защото там се намират два от най-големите хиподруми в страната - Lincoln Downs и Narragansett Racetrack - където баща ѝ се надява да си намери работа като коняр.

Актрисата спечели "Оскар" за поддържаща роля през 2016 г. за ролята си във филма "Прегради", в който си партнира с Дензъл УошингтънСнимка: Getty Images

Дейвис описва семейството си като по-бедно от бедното. Тя обяснява, че първият им апартамент е бил достатъчно хубав, когато са се преместили за първи път, но когато сградата е била опустошена, тя се е напълнила с плъхове и семейството понякога е оставало без отопление, газ или топла вода. Имало е и спорадични пожари поради дефектно окабеляване в сградата. Семейството на Вайола е зависело от купони за храна и благотворителността на местен бакалин, за да се изхранва, а момичетата са крали от време на време, когато е било необходимо. Според актрисата родителите ѝ са се опитвали да внесат радост и ритуали в живота на децата си, когато е възможно. Когато обаче Дейвис описва времето си в Сентръл Фолс, тя казва, че най-вече си спомня чувството на срам. Обяснява как бремето на расизма и генерационната травма, съчетано с борба за задоволяване на основни нужди, не ѝ е позволило време или пространство да мисли за нещо отвъд основното си оцеляване. Поради тези преживявания Вайола интернализира идеята, че по някакъв начин е лоша и не заслужава нищо повече от това, което има - послания, които са имали трайно въздействие върху живота, емоционалното ѝ благополучие и бъдещите ѝ взаимоотношения.

Според актрисата, най-голямата ѝ сестра Даян е била тази, която я е вдъхновила да мечтае за по-големи неща от това, което е знаела. Когато актрисата е само на пет години, сестра ѝ ѝ казала, че ако иска нещо различно за себе си, трябва да реши каква иска да бъде и след това да работи усилено, за да го постигне.

Дейвис казва още, че е разбрала каква иска да бъде, когато е била на около девет години. Една вечер, докато гледа телевизия, актрисата вижда Сисели Тайсън да играе в "Автобиография на мис Джейн Питман". Момичето никога преди не била виждала тъмнокожа актриса - някой, който да прилича на нея. Тогава разбира, че иска да бъде актриса. Влиянието на Тайсън върху Вайола се завъртя, когато изиграва ролята на упоритата и силно любяща майка на Анализ Кийтинг в "Как да се измъкнеш с убийство", давайки на Дейвис възможността да сподели екрана с първото си вдъхновение.

Не след дълго Вайола получава първото си участие в конкурс за скечове, организиран от "Central Falls Parks & Recreation". Тя и сестрите ѝ пишат оригинален скеч, наречен The Life Saver Show, вдъхновен от Let"s Make a Deal на Монти Хол. Сестрите репетират безкрайно и в крайна сметка печелят първа награда. Дейвис си спомня колко горди и развълнувани са били, сякаш победата им е доказателство, че наистина имат значение.

Според Дейвис, актьорството е било нещо повече от нещо, което е обичала да прави. Ако постигне успех, актьорството може да бъде начин да изгради по-стабилен живот за себе си. Но тя обяснява, че процесът на превръщане в герой е бил и лечебен - начин да използва занаята си, за да работи тихо по лични проблеми. Актьорството се превръща в път за Вайола не само към професионален успех, но и към лично изцеление, приемане и чувство за собствена стойност.