Известният варненски архитект Косю Христов, проектирал знакови сгради като Фестивалния и конгресен център (ФКЦ), куполната баня в Шишковата градинка, хотел „Черно море” и др., работи върху проект, с който цели да върне паметта за две легендарни фигури от културния живот на града отпреди десетилетия.

Става въпрос за шлагерната и джаз певица Леа Иванова (1923 – 1986) и един от пионерите на българското кино Панайот Кенков (1899 – 1986), създал няколко филма във Варна през 20-те години на миналия век („Курортен сън”, „Когато любовта говори”).

Първоначалният проект представлява едно излято от бронз пано върху постамент с изсечен надпис „Любовта е лудост”, но в момента арх. Христов се е спрял на вариант с мултимедия – с плазмен екран, който може да бъде поставен в близост до комплекса.

Идеята е на екрана да се излъчват кадри от филми на Панайот Кенков с разяснителна информация, музика на Леа Иванова и т.н., като всичко това може да се съчетае с комерсиални реклами, за да има възможност проектът сам да генерира средства за издръжката си.

В настоящия момент за идеите на възрастния архитект може да подскаже само едно пано, посветено на Леа Иванова във фоайето на кафе-театъра в сградата на ФКЦ.

Тези двама колоси на културата на Варна, съществували в годините преди построяването на новата сграда на днешния културен и конгресен център, архитект Христов желае да увековечи, за да не забравят варненци техните красиви мелодии и прекрасни филми.

Нека всички да помнят, че на мястото на тази сграда са звучали небезизвестните и днес „Шу-шу”, „Спри до мен”, „Чико от Порто Рико”, „Бесаме мучо” и мн. др., казва Косю Христов.

Не бива никога да се забравя – добавя той, – че трябва да се гордеем с варненеца кинеаст Панайот Кенков, който навремето пръв подхвана темата за рекламата на Варна с филмите си и подпомогна много за известността на града ни по света.

Леа Иванова е родена на 13.08.1923 г. в Дупница. Израства в Цариград, където пее в детския хор на българската екзархия. По-късно учи в Дутанща (сега Дупница), а в началото на 40-те години заминава за София с намерението да следва в Художествената академия.

Музиката се оказва по-силна и тя постъпва като солистка на джаз-оркестъра „Славянска беседа”, ръководен от саксофониста Леон Алфаса. Продължава в „Джаз Овчаров”, а се утвърждава в оркестъра на „Оптимистите” с диригент Божидар Сакеларов, с който работи до 1956 (през 1957 участва в турнето на оркестъра в Полша).

Репертоарът й по това време се състои от песни в стил „суинг” (любима певица Елла Фитцджералд). В началото на 50-те за джаза настъпват трудни времена и тя е принудена да търси ново амплоа. От 1956 работи с оркестрите на Христо Вучков и Димитър Ганев, Големият оркестър към Концертна дирекция (диригенти Борис Симеонов, Емил Георгиев).

От 1957 започва сътрудничеството й с Еди Казасян, продължило почти 30 години, който сформира и ръководи през цялото време нейния съпровождащ оркестър.

Концертните турнета в Румъния, Унгария, Сърбия (през 1960 пее в Белград с оркестъра на Куинси Джонс на сборен концерт) преминават при голям успех. Суперлативите в пресата достигат връхната си точка по време на гастролите във „Фридрих щадт палас” в Берлин (7 програми за сезона 1962-1963).

В периода 1963-1983 работи предимно във вариетета и шоупрограми от висока класа (например в „Бернс” – Стокхолм, са гостували Марлене Дитрих, Хари Белафонте, Том Джоунс, Ърта Кид). Репертоарът й включва френски шансони, евъргрийни, руски романси, български фолклор, италиански канцонети.

Участвала е в съвместни програми с Жилбер Бекер, Удо Юргенс. Гастролите й включват цяла Западна Европа (с изключение на Италия и Великобритания), САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. В оркестъра по различно време са участвували Людмил Георгиев, Михаил Ваклинов, Християн Платов, Ангел Везнев, Петър Славов, Емануил Манолов.

Изявите й в България в този период са инцидентни и придобиват периодичен характер от края на 70-те. През 1980 предприема концертно турне с Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио, а тримесечното лятно турне през 1985 е последното в нейната богата творческа биография.

През 80-те записва няколко нови песни по стихове на Петър Караангов, Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Голев по музика на Еди Казасян („Неграмотно сърце”, „Би трябвало да имам два живота”, „Тръгвам си без шум”).

През 1985 е удостоена с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Има издадени албуми от фирмите Qaliton (Унгария), Electrorecord (Румъния), Deutsche Vogue (Германия) и Балкантон. Албумът „Нощен клуб Интернационал – на живо” е записан в „Баеришерхоф” в Мюнхен, Германия.

През 1988 издателство „Музика” издава книга, посветена на Леа Иванова – „Би трябвало да имам два живота”, съставена от Георги Георгиев и Еди Казасян. Интересът към личността и песните й се възражда през 1998 след появата на две кавър-версии на „Шу-шу”, изпълнени от Мариус Куркински и Мария Косара.

През 1999 г. в киноцентър „Бояна” реализират филма „Страсти за Леа” по сценарий на Еди Казасян. Леа умира на 28.05.1986 г. в София. (Биографията е от фенсайта на Леа Иванова, http://leaivanova.dir.bg)