Социалните мрежи завладяват света, но скромната пощенска картичка се преоткрива за дигиталната ера

Ако планирате пътуване до Копенхаген догодина, забравете за изпращането на пощенска картичка. От края на 2025 г. националната пощенска служба на Дания, PostNord, обяви, че ще премахне всичките 1500 пощенски кутии в страната и ще спре напълно доставката на писма. Изместена от пазара от услугите за доставка на пратки и дигиталните комуникации, пощенските служби вече не виждат бизнес смисъл в тези лекомислени правоъгълници от картон.

Днес всички сме дигитални, а обичаната някога празнична пощенска картичка е мъртва. Но наистина ли е така?

Дали тя е реликва от отминали ваканции, или все още има място - освен като колекционерски сувенир - в днешния дигитализиран свят?

Оказва се, че скромната пощенска картичка, още от създаването си, е майстор на преоткриването. От първоначалната си роля като иновация в комуникациите до популярността си в нишови общности днес, тя се е адаптирала към времето и се е променяла според нашите нужди повече от 200 години. Каквото и да казват PostNord и Royal Mail, тя няма намерение да изчезне точно сега.

Когато пощенските картички се появяват за първи път във Великобритания през 1870 г., те са смятани за най-бързия и евтин начин за изпращане на съобщение, разказва пред TimeOut Джорджина Томлинсън, куратор в Пощенския музей в Лондон.

"Стрували половината от цената на писмо, когато се появили, и са били разглеждани като иновация. Изглеждали доста по-различно - едната страна била за адреса, а другата за съобщението - но всичко е било публично, точно както е днес, така че прислужницата и пощальонът можели да прочетат написаното, което за викторианците е било направо скандално.

Снимка: iStock by Getty Images

Изображенията започват да се появяват на картичките в края на 1800-те години, което води до бум на още един феномен -  колекционирането на пощенски картички. Начинът, по който хората комуникирали, също се променя: викторианците разработват системи и кодове, свързани с начина, по който поставят марките си, изпращайки тайни съобщения с морзов код и използвайки огледално писане, за да са сигурни, че пощальонът не може да прочете написаното.

Неизреченото може да потопи кораби

"Златният век на пощенската картичка се смята за периода 1902-1918 г., до края на Първата световна война. На върха си в Обединеното кралство годишно са се доставяли 900 милиона пощенски картички", разказва Томлинсън. 

По онова време пощенската картичка се променя отново. Тя вече не е само бърз и евтин начин за изпращане на съобщение - превръща се във важен стимул за морала, основен носител на съобщения и връзка с близките у дома. На войниците е предоставена безплатна поща и са насърчавани да пишат вкъщи, дори само за да кажат "О.К."

Снимка: The Postal Museum

Пощенската картичка за полева служба е разработена с предварително написан текст, който включваше фрази като "Бях приет в болница", "Получих писмото ти от дата..." и "Чувствам се добре". Цензурата е важна - войниците на фронта не моагат да казват твърде много - и е важно за морала у дома да не се споделя твърде много, но все пак да се каже нещо.

Раждането на празничната пощенска картичка

Традиционната празнична пощенска картичка, каквато я познаваме днес, се появява в следвоенния период, когато отново е в центъра на вниманието свободното време и щастието, а морските курорти във Великобритания процъфтяват.

През 30-те годинина 20 век се появява особено фриволен вид морска пощенска картичка, с илюстрации на пищни млади жени и двусмислия надписи. До 50-те години те попадат под цензура от консервативното правителство, а през 70-те години тези "евтини" картички изчезват - днес те са колекционерски предмети.

Снимка: The Postal Museum

През двадесети век международният туризъм набира скорост, а с него и индустрията на празничните пощенски картички достига своя връх. Забележителности като Айфеловата кула са сред първите, изобразявани на празнични картички, и с нарастването на пътуванията за удоволствие става обичайно да се изпраща спомен на близките, когато се пътува в чужбина. Преди текстовите съобщения - и много преди социалните мрежи - ние се хвалехме за пътуванията си пред избрани хора чрез скромна картичка.

"Това е особеното при пощенската картичка - тя предлага моментна снимка на историята  и предлага повече от това: в колекцията на Пощенския музей има поредица от картички от Хари до неговата приятелка Олив от 1900-те години. Двамата живеели на 15 минути пеша един от друг, а той ѝ изпращал красиво оформени картички. Историите, които картичките могат да разкажат за нас и на нас, разкриват как сме живели, обичали и се държали. Всичко това е доста романтично", казва Томлинсън. 

Снимка: iStock by Getty Images

Нова ера за бавна комуникация

Днес, с бавния упадък на физическата поща, заедно с лекотата на бързата комуникация и социалните мрежи, традиционната празнична пощенска картичка също запада. Може да си купите картичка на почивка, но вместо да я изпратите на любим човек, по-вероятно е да я вземете като сувенир, подобно на магнити за хладилник или чаши за шотове.

Това не означава, че пощенската картичка е нещо от миналото - далеч е от това. Тя е преживяла викторианската свенливост, две световни войни и карикатурен сексизъм, и намира пътя си през дигитализацията. Забравете за бързо и евтино: днес пощенската картичка се превръща в канал за внимателна, бавна комуникация.

"Току-що пуснахме пощенски картички", споделя Розана Ъруин, основател на Samsú, серия от хижи без интернет в Ирландия, които се фокусират върху повторното свързване с природата и изключването от дигиталния свят. "Гостите получават по една картичка и са насърчавани да напишат кратка бележка до някого, за когото са си спомнили, когато не са на телефоните си."

Това е идеално за техните хижи за дигитален детокс, където фокусът е върху забавянето и бягството в природата. Ъруин не е единственият човек, който вижда бъдеще в картичките - чрез призив в социалните мрежи бях залята от отговори на хора, които редовно изпращат картички на своите баби и дядовци или стари приятели, други, които събират картички за арт проекти, изпращат ги на възрастни хора в старчески домове и ги ценят като средство за комуникация, което е обичана както от изпращача, така и от получателя.

За графичния дизайнер Кейтлин Уелч бавното, красивото, личното, е това, което ги прави специални: "Те попадат в същата категория като филмовата фотография... В свят, в който всичко изглежда почти мигновено и безкрайно, е такова удоволствие да почакаш."

Нуждата от човешка връзка

Хора по целия свят вече използват пощенските картички по нови начини - от ресторант в Мейн, където резервациите за вечеря са достъпни само за онези, които кандидатстват с пощенска картичка, до германската художничка Гудрун Гемп, която изпраща красиви ръчно изработени картички на всеки, който поиска, и книжарницата Sherlock & Pages в Съмърсет, обичаща бавния живот и природата, където собственикът поддържа стена от картички, изпратени от лоялни клиенти. Има дори състезателен проект за обмен на пощенски картички, наречен Postcrossing, който насърчава хората да изпращат случайни картички на непознати по целия свят.

Пощенската картичка не е мъртва - тя е преродена за дигиталната ера. Макар че сега е по-лесно да изпратите снимка от ваканцията си и "искам да бъдеш тук с мен" чрез бърз текст, понякога дигиталните комуникации губят връзка и по-дълбок смисъл по пътя си.

Начинът, по който се използват картичките сега, е свързан с поддържането на тази човешка връзка. Това е бележка, която е малко по-специална, защото не идва в безпроблемно лесна дигитална форма, и нещо, което предизвиква усмивка, когато пристигне в пощенската кутия. Не е мъртва, не още. Да живее пощенската картичка!/Dir.bg