Пижо и Пенда в различни сюжети представя нестандартната изложба на русенската приложничка Цветанка Атанасова, подредена месец преди 1 март. Авторката спазва традицията всяка година да показва оригинални мартеници, които да представят бита на българина и свързаните с Баба Марта обичаи.

На най-голям интерес се радват Пижо и Пенда, които разиграват действия, свързани с българското село. "Те са показани на разходка, на друго място са до чешма, до кладенче, където Пижо гребе вода от кладенеца, а Пенда го чака, или пък под стряхата на къща, пак от бита от едно време", обяснява приложничката.

За да покаже уникалността на нацията ни, Цветанка Атанасова е изработила български венец, върху който се виждат елементи от естествени материали, свързани с бита - хурка с вълна, кратунки, тиквено семе във вид на цветче, ябълка, чесънче, торбичка с паричка, кълбо с прежда. Интересни са облечените в прежда бутилки, които са комбинирани с чесънчета, чушки, листенца, както и метлите в бяло и червено, които са като символ да се измете зимата и да дойде пролетта. За първи път тя изобразява и паяка, който е много трудолюбив, символ на нещо ново и на хубава вест, а и паяжинката му е здрава и всеобхватна. Отделен кът е посветен изцяло на Баба Марта. "Тя е до огнището вкъщи, с червената прежда и къделката с червен конец, с която нашите баби са закичвали децата, животинките и близките, или са слагали някакъв червен плат на прозореца, за да покажат, че Баба Марта идва", казва авторката.

Цветанка Атанасова използва изключително природни материали, които търси по време на разходките си, включва и естествени памук и вълна. При по-модерните произведения ползва синци.

Русенката е убедена, че българите ще запазят традицията на мартениците и занапред."Като гледам, че и китайците започнаха да правят мартеници, значи в това глобално време глобализацията ще накара другите народи да си правят мартеници. Това ми е желанието - да просъществува в бъдеще", казва Цветанка Атанасова./БГНЕС