Коулун някога е бил най-гъсто населеното място на Земята, обитавано от престъпници, проститутки, и изгубили всяка надежда хора

Живеещите в Града на анархията били на ръба на смъртта всеки ден. Гигантският комплекс от взаимосвързани сгради, който се превръща в убежище на наркомани, престъпници и проститутки е необикновено място, за мнозина дори невъзможно, докато не е разрушено през 1994 г.- едва тогава светът разбира, че това не е било просто измислица - а хаотичен анклав, разположен в границите на град Коулун в Хонконг.

Той съществува извън закона, без правителствена регулация или надзор. Животът в неговите предели е бил дистопично преживяване, коренно различно от всичко друго на Земята.

Първоначално построен като военна крепост от Китай през 19 век, Ограденият град се превръща в странна географска аномалия, след като Новите територии са отдадени под наем на Великобритания през 1898 г.

Докато околността попада под британско управление, самият Ограден град остава под китайска юрисдикция, поне официално. Въпреки това нито една от двете страни не управлява или предоставя услуги на разпадащото се селище, което се разраства в стените на бившата крепост след Втората световна война.

След като се образува властови вакуум, Коулун се превръща в анархичен анклав, населен с бежанци, избягали от китайската гражданска война. Към края на 80-те години на миналия век около 33 000 души, според някои източници дори над 50 000, са натъпкани на площ от едва 6,4 акра с гъсто застроена територия, жилищата са с големина между 4 кв.м и 16 кв.м. Според изследователи, преди да бъде разрушен, той се превръща в най-гъсто населеното селище на Земята с плътност от 1,27 милиона души на квадратен километър.

Без приложими закони или бюрокрация, Ограденият град се превръща в убежище за престъпността - от широко разпространената проституция и хазарт до незаконното производство и трафик на наркотици, като законът и редът се прилагат от бандите.

За жителите обаче това е просто начин на живот, начин да оцелеят на място, където възможностите за избор на различен живот означават смърт.

Адаптирай се или умири - това е единствената опция. 

Въпреки привидно хаотичното разположение, съществувало силно чувство за общност. Жителите разчитали един на друг за задоволяване на основните си нужди и създавали различни мрежи, за да се ориентират в лабиринтния град.

Тесните жилищни кули, свързани с объркваща плетеница от алеи и мостове, се превръщат в една разрастваща се, органична мегаструктура, кипяща от човешка дейност. Малките предприятия процъфтявали, произвеждайки всичко - от дрехи до нудли в тесните помещения. Хигиената била не просто съмнителна, тя изобщо отсъствала. В града имало само осем тръби за захранване с вода, а собствениците на приземни жилища копаят кладенци в имотите си, за да имат достъп до вода. Как жителите на тази "помийна яма", както някои анализатори наричат Коулун, не са били погубени от епидемия, остава мистерия.

Коулун през 90-те години преди разрушаването муСнимка: Getty Images

Естествената светлина практически липсвала в тесните коридори, обвити в постоянна мрачна сянка. Капещи водопроводни тръби се виели по стените и таваните, принуждавайки жителите да носят шапки или чадъри, за да останат сухи.

Снимка: earthlymission.com

Високи пешеходни мостове свързвали хаотично разположените кули, някои от които с височина над 12 етажа, въпреки че нямали подходящи основи. Прозорците приличали на странни геометрични форми, бързо издадени навън във всяка посока, в която пространството позволява.

В тези блокове има всичко - магазини, ресторанти, медицински клиники и зъболекарски кабинетиСнимка: Getty Images

Гледките, звуците и миризмите атакували сетивата на всяка крачка. Цели коридори били покрити с фин брашнен прах от фабриките за нудли работещи зад импровизирани врати. Различни миризми от производители на пластмаса и метал се носили във въздуха.  Шумът от маджонг салоните и виковете на амбулантите се смесвали с бръмченето на индустриалните машини.

Кипяла бурна дейност, защото имало и огромно търсене - обменът на нелицензирани дейности и производства между жителите на Коулун и тези на Хонконг формирали основата за развитието на селището. Гостите на града подхранвали престъпната дейност, намирайки в него всичко, което е забранено на британските територии.

Нощем, обграденият с крепостни стени град, се превръщал в неоново осветено гнездо на порока. Задимени хазартни зали работили редом със стриптийз клубове и порнографски кина. Проститутки от всички възрасти привличали клиенти от слабо осветени ъгли, за да ги отведат в публични домове, някъде из лабиринтите. Опиумните барове и ресторанти били пълни с упоени хора, лежащи по корем на разпадащи се дивани. И навсякъде наркомани, сгушени в запустели пространства, преследвайки дракона с хероин върху алуминиево фолио, за да вдишат токсичните пари.

Задимени хазартни зали функционирали редом със стриптийз клубове, порнографски кина и опиумни заведенияСнимка: Getty Images

Но сред порока и мизерията, нормалният живот продължавал за много жители, които просто се опитвали да оцелеят. Цели семейства работили на производствени линии в стотици неформални фабрики, произвеждащи стоки от рибни кюфтета до текстил, които се изнасят в останалата част на Хонконг. Жените се занимавали с домакинската работа, а бабите се грижили за малките деца. Малкото храмове предоставяли пространства за социални контакти и общностни дейности.

На покривите, пресечени от лабиринт от ръждясали метални стълби, децата си играели и пишели домашните си, далеч от града на мрака долу. Плоските покриви се превръщат в ценни открити пространства, където жителите на горните етажи се събират, за да се наслаждават на малкото слънце, което прониква в гъстата бетонна джунгла.

Малките жилища означават и друго -  личният живот практически не съществува. Но близостта поражда чувство на единство, като съседите създават силни социални връзки и общностни групи, за да подобрят ежедневието си по всякакъв възможен начин. Повечето от тях просто се концентрират върху оцеляването в изключително трудни условия.

За външните наблюдатели Коулун представлява анархистка структура - самоуправляваща се общност на свобода, функционираща изцяло извън установените обществени ограничения. При липсата на каквито и да било регулации или официална икономика, се появява процъфтяващ сив пазар и сенчести индустрии, които задоволяват безкрайната нужда на града от услуги и стоки.

Магазини, ресторанти, нелицензирани медицински клиники и зъболекарски кабинети обслужват жителите, а апартаментите, продавани на търг, осигуряват доходи на собствениците на бараки.

На покривите, пресечени от лабиринти от ръждясали метални стълби, децата си играели и пишели домашните си задачи, далеч от опасните улици долуСнимка: Getty Images

Средата е изглеждала дистопична, но ежедневието на много хора в Оградения град продължавала денонощно, с познатите рутинни дейности, просто адаптирани към уникалната анархична обстановка.

Дните на свобода приключват с изтичането на 99-годишния "договор за наем" на Великобритания над Хонконг. През 1987 г. колониалното правителство обявява планове за разрушаване на прословутата бедняшка махала Уолд Сити, която се е разраснала далеч отвъд първоначалните си граници. След труден процес на изселване и разрушаване, до 1994 г. са премахнати последните жилища в неуправляемия анклав.

Днес на мястото на анархичното селище Коулун се намира грижливо поддържан парк. Макар Градът на мрака да е бил разрушен и саниран, неговото наследство като един от най-крайните примери за урбанизация на Земята продължава да съществува. Той показа способността на човечеството да създаде процъфтяваща, макар и неортодоксална общност дори в най-кошмарните условия, когато няма друг избор

Снимка: Getty Images

В продължение на няколко хаотични десетилетия, Ограденият град дава представа за това доколко издръжливият дух на човек може да разшири границите на градския живот в лицето на огромни трудности.

Независимо дали става дума за адска дистопия или прилагането на анархо-либертарианството, Коулун олицетворявал способността на човечеството да се адаптира и да въведе ред дори и в най-хаотичните обстоятелства.

Апартаментите, продадени на търг, осигурявали доходи на собствениците на жилища в бедняшките квартали