Центърът за данни днес е в ядрото на почти всеки бизнес - далеч не само на технологичните компании. Огромната изчислителна мощ и огромното пространство за съхранение на данните на сървърите обаче вървят в комплект със също толкова огромна сметка за ток. Това е финансов, но и екологичен проблем и едно от възможните решения е тези обекти да си осигуряват електроенергията сами. Например, с ядрен реактор.

Именно това предлагат анализатори от Omdia в свой доклад, цитиран от The Register.

Какво е това?

Важно е да се подчертае, че тук не говорим за енергоблок като тези в АЕЦ "Козлодуй", а за т.нар малки модулни реактори. В определена степен те са подобни на тези, използвани например в ядрените подводници след средата на 50-те години (по същото време няколко американски автомобилостроители представят и концепции за леки коли с атомно задвижване - б.р.).

Отново малки модулни реактори от по 35 мегавата се използват в плаващата АЕЦ "Академик Ломоносов" в Русия.

Къде може да се използва?

Единият от авторите на анализа - Алън Хауърд, коментира, че най-добро приложение малките модулни реактори могат да намерят в кампусите с множество центрове за данни, особено на места като Ирландия, където възможностите на енергийната система не са големи.

Възможни варианти са и по-малки обекти да инвестират в реактор, като след това продават част от капацитета му на други енергоемки производства в региона.

Микрореакторите, които са още по-малки, пък могат да отговорят на нуждите на по-скромните центрове за данни или да се използват като резервно захранване.

Не е ли опасно?

След Чернобил, Фукушима и някои инциденти на борда на съветски ядрени подводници, логичен е въпросът дали е добра идея да се поема риск с атомна мощност в центъра за данни. Според авторите на анализа, съвременните малки модулни реактори са значително по-безопасни и по-голямото предизвикателство е "да бъдат убедени хората в индустрията и хората, близо до които реакторите ще бъдат разположени, че това е безопасно, екологично и има потенциал".

Ядрените отпадъци също не би трябвало да са толкова голям проблем според Omdia - бъдещите малки модулни реактори ще могат да работят до 40 години с едно зареждане.

Не толкова големи оптимисти са учените от Станфорд и Университета на Британска Колумбия - техните проучвания показват, че този вид реактори отделят 35 пъти повече ядрени отпадъци за единица произведена енергия в сравнение с големите енергоблокове.

Струва ли си?

В крайна сметка въпросът опира и до пари - оправдан ли е разходът за подобен реактор. Ако изкопаемите горива и ВЕИ излизат по-евтино, трудно бизнесите ще се доверят на мирния атом.

Компании в сектора като NuScale посочват, че към края на десетилетието ще имат малки модулни реактори с които ще постигат между 40 и 65 долара за мегаватчас. Това е доста близо до 37-те долара за мегаватчас от природен газ или офшорните вятърни електроцентрали. Соларните паркове обаче остават доста по-евтини.

Очакването е през следващите години малките реактори да стават все по-изгодни - включително заради повишаващите се цени на изкопаемите горива, а и поради зависимостта на ВЕИ централите от наличието на слънце и вятър.

Макар все още малките АЕЦ да са далеч от реализация на пазата, вече по проекти в тази сфера се работи както в САЩ, така и в Аржентина, Канада, Китай, Франция и Южна Корея./money.bg