“Знаете, че за някои казват, че са родени със сребърна лъжица в устата. Аз дори нямах и лъжица,” казва 75-годишният Доналд Фрийс в конферентната зала в офиса на неговата компания в Лос Анджелис.

Фрийс успява да избяга от бедността през детството си в Пенсилвания, като се записва в армията веднага след като завършва гимназия през 1958 г. Три години по-късно той отново е цивилен гражданин, мести се в Калифорния (“Там момичетата бяха по-красиви,” шегува се той) със 125 долара в джоба си, за да си намери работа.

Озовава се в склада на C.R. Laurence, малък доставчик на материали за стъкларската индустрия, като става служител номер шест в компанията. Годишните приходи на C.R. Laurence по това време са 240 000 долара.

С разрастването на компанията Фрийс се изкачва в йерархията й, а впоследствие се сдобива с голям дял от нея. Когато партньорът му се оттегля през 1997 г., той купува 50-те процента, които тогава не притежава.



Той разширява дейността й, като придобива конкуренти и в крайна сметка навлиза в сферата на производството. Днес C.R. Laurence произвежда или разпространява над 65 000 продукта за стъкларската индустрия — от врати за душ кабини до средства за почивстване. (Той твърди, че осигурява всичко - без самото стъкло.)

Когато Фрийс навършва 70 г., той започва да мисли за това кой ще го наследи, така че да продължи дейността на компанията, която генерира 570 млн. долара продажби годишно и в следващите десетилетия. Миналата година той започва да търси купувач.

От четирите кандидати Фрийс избира да продаде компанията на един от най-големите си клиенти - Oldcastle BuildingEnvelope - подразделение на ирландския конгломерат за строителни материали CRH.

От сделката Фрийс получава 1.2 млрд. долара в брой и 100 млн. долара под формата на записи на заповед, а всичките 1 600 служители на C.R. Laurence запазват работата си. Фрийс печели около 885 млн. долара след данъци от сделката и запазва складовете и разпределителните центрове на компанията в САЩ, Канада, Европа и Австралия. От Forbes оценяват състоянието му на 1 млрд. долара.

Като специален жест на благодарност той използва 85 млн. долара от получените от продажбата пари, за да раздаде бонуси на служителите на компанията, които работят там от повече от година. Минималната сума, която всеки такъв служител е получил, е 5 000 долара; някои от служителите пък са получили по над 1 млн. долара.

“Нямаше как да изградя всичко това без всички служители, така че най-справедливо бе да споделя част от тези пари”, казва Фрийс.

Въпреки че продава компанията, той възнамерява да продължи да работи в C.R. Laurence. Фрийс работи от 6 сутринта до 6 вечерта от понеделник до петък и още шест часа в събота.

Хобита? Фрийс буквално може би не знае определението на тази дума. “Всички ми казват, че трябва да имам някакви навици, имам предвид хобита, но всъщност нямам.”/profit.bg