Всички сме чували фразата, че "новото е просто добре забравеното старо". В свят, в който всяка нова песен претендира да е "следващото голямо нещо", все по-често откриваме, че онзи "невероятен хит", който се върти в TikTok до побъркване, всъщност звучи подозрително познато. Може би, защото вече го е имало.

Поп културата винаги се е "рециклирала", но в случая Поколението Z го прави и със самочувствие. За него носталгията не е ретро - тя е стил, вайб и форма на емоционално оцеляване. Както прави новата изпълнителка Тейт Макрей в парчето си "Sports Car", което е препратка към 2000-та, когато на мода са розовите телефони и ниската талия.

Както споменахме, 21-годишната Макрей е артист от новата вълна. Нейните песни са ода на желанието, което не прекрачва границите, както правят колежките й - поп кралиците Бритни Спиърс с "I'm a Slave 4 U" и Кристина Агилера с провокативната "Dirrty". Макрей не е нова фигура в музикалния пейзаж, но със сигурност се нарежда сред младите жени, които вдъхват нов живот на поп музиката от ерата Y2K. Критиците вече я поставят редом с Pussycat Dolls, а в интернет се множат ремиксите, които смесват нейните песни с класики от началото на хилядолетието.

Поп звученето от 2000-та, някога подценявано като повърхностно и "бляскаво за сметка на съдържанието", днес се завръща с нова тежест - и с нова публика.

Поколението Z, което някога се отнасяше към този стил иронично, вече го приема без извинения. Музиката на Хилари Дъф, Парис Хилтън, Линдзи Лоън и Хайди Монтаг се рее из стрийминг платформите не като guilty pleasure (бел. ред. - да се чувстваш виновен, че нещо ти харесва), а като култова носталгия с утешителен заряд през 2025 година.

Тейт Макрей е само една от вълната нови артисти, които черпят вдъхновение от тази естетика и я пречупват през съвременната призма. Както казва поп критикът Майкъл Краг пред изданието Independent, "логично е - това поколение е израснало с тези артисти". Той добавя, че в началото на 2000-та се заражда така нареченият поптимизъм - идеята, че поп музиката заслужава същия сериозен анализ, какъвто традиционно се отделя на рока. Новите изпълнители са израснали със звученето от онова време и го приемат с уважение, а не с пренебрежение.

Интересното е, че според платформата Deezer, 69% от слушателите на Тейт Макрей са на възраст между 26 и 35 години - тоест, по-зрелите представители на Поколението Z търсят звук, напомнящ на техните тийн години.

Психотерапевтът Елоиз Скинър коментира пред Independent, че за новите артисти е важно да бъдат "следващите", а не "първите". Културният стратег Анна Помпилио от агенцията Marks пък подчертава, че светът днес е "изключително референтен" и живеем в постоянен достъп до архивите на всяка индустрия. Заляти от информация, ние все по-често се обръщаме към носталгията като удавник за сламка.

Иначе самата Макрей не крие влиянието на Бритни Спиърс. Според Помпилио, младите поп звезди вече не се стремят към абсолютната оригиналност - те целят да се впишат в една приемствена линия от образи, традиции и вайбове.

Въпросът обаче е: къде е границата между почитта и мързела?

Джеймс Къркъм, брандинг експерт, предупреждава, че непрестанното рециклиране на естетики може да разтвори усещането за оригиналност. В контекста на 100 000 нови песни, качвани всеки ден в Spotify, артистите трябва да се борят не само за внимание, но и за идентичност. "Днешната Y2K мания вече не се връща просто към 2000-та", казва той. "Тя се връща към това как TikTok интерпретира 2000-та. Носталгията се самоизяжда."

Културният социолог Ричард Кортни припомня, че носталгията по отминалото винаги е съществувала. През 2003 г., когато Тейт Макрей се ражда, младежите са се възхищавали на синтезаторите и сладникавия поп от 80-те. Кортни го описва така: "Носталгията е, когато се движим напред, но гледаме назад." А Помпилио допълва: "Вече не се срамуваме от това, което харесваме." Или иначе казано - днешните младежи могат с лекота да се наслаждават и на Depeche Mode, и на Pussycat Dolls едновременно.

За Поколението Z не е важна "истинността" на артиста, а вайбът - усещането, което носи една песен. Това е поколение, способно да обича едновременно повърхностното и дълбокото, ироничното и искреното. И неслучайно пост-иронията е новата искреност.

Хилари Дъф, например, някога обект на подигравки заради неумелите си танци и наивните си песни - днес е обожавана. Благодарение на TikTok и културата на повторното откриване миналото се усеща по-актуално от всякога.

В епоха на нестабилност - от икономическа до климатична и политическа, хората търсят спокойствие. Така се ражда и т.нар. рецесионен поп - термин, появил се по време на финансовата криза в средата на 2000-та, когато Лейди Гага пуска песента си "Just Dance". Днес, докато инфлацията расте, жилищната криза се задълбочава, а Доналд Тръмп отново чертае нови политики, Гага пак доминира в клубовете

Мнозина вярват, че миналото ознаменува новата златна ера на попа. Признанието към Charli XCX и Сабрина Карпентър върви ръка за ръка с възродената любов към Y2K иконите.

"Джензи и Милениъл се връщат към тази музика, защото тя им напомня за време, което изглежда по-просто", казват музикалните критици.

За по-възрастните тази музика може и да звучи като генерирана от изкуствен интелект. Но за Поколението Z? Това е вълнение. И както сочи историята на поп културата - когато нещо се усеща истински, то просто работи.