Дълго време онлайн консултацията се приемаше като компромис. Нещо, което вършиш, когато нямаш друг избор — при пандемия, при живот в чужбина, при невъзможност да стигнеш до кабинет. Полезно, но по-слабо.

Изследванията от последното десетилетие разказват друга история.

Числото, което промени разговора

През 2018 г. екип на Per Carlbring публикува в списание Cognitive Behaviour Therapy систематичен преглед и мета-анализ, в който сравнява когнитивно-поведенческа терапия, провеждана през интернет, с присъствена терапия. Ключовото в дизайна е, че двата формата се сравняват в рамките на едно и също изследване — тоест при едни и същи пациенти, едни и същи протоколи, едни и същи измервания.

Прегледът обхваща 20 изследвания с общо 1418 участници. Резултатът: обединеният ефект в края на лечението е практически нулев (Hedges g = 0,05), което означава, че двата формата дават еквивалентен резултат. Качеството на изследванията не променя извода.

Важно уточнение — говорим за терапия с водещ специалист, не за приложение или самостоятелна програма. Разликата е съществена и данните я правят видима.

Защо това има значение точно в България

Според Световната здравна организация тревожните разстройства са най-разпространените психични разстройства в света, а през 2019 г. с депресия са живели около 280 милиона души. Същевременно организацията посочва, че само около един на всеки четирима души с тревожно разстройство получава каквото и да било лечение.

Разликата между тези две числа не се обяснява с липса на методи. Обяснява се с бариери — географски, времеви и социални. В България те са особено осезаеми: специалистите са концентрирани в няколко града, работното време на повечето практики съвпада с работното време на клиентите, а стигмата около психичното здраве все още кара хората да преценяват кой би могъл да ги види как влизат в кабинет.

Форматът на онлайн консултацията с психолог премахва и трите наведнъж. Не защото е технологично впечатляващ, а защото решава логистичен проблем, който досега струваше на хората години отлагане.

За кого форматът работи особено добре

Три групи се открояват:

• Хората, за които самото пътуване е част от проблема. При социална тревожност, агорафобия или панически разстройства пътят до кабинета може да е по-натоварващ от самата сесия. Тук онлайн форматът не е компромис — той е реалистичната входна точка.
• Българите в чужбина. Терапията на роден език има значение, което трудно се преувеличава. Емоционалният речник, който човек е изградил в детството си, рядко се пренася чисто на втори език.
• Двойките и семействата на различни места. Видео форматът прави възможно нещо, което присъствената сесия просто не позволява, когато партньорите работят в различни градове.

Къде форматът има граници

Честният отговор е, че граници има.

При писмена комуникация невербалните сигнали изчезват напълно — а голяма част от информацията, с която работи един терапевт, идва точно оттам. Треперене, промяна в дишането, паузи, поза. Видео форматът връща част от тях, но не всички.

При по-тежки състояния — включително при по-сериозни форми на депресия — препоръката на много практикуващи специалисти е поне началото на терапията да е присъствено, докато се изгради терапевтичната връзка. След това преминаването онлайн обикновено минава без загуба на ефект.

Има и трето ограничение, което рядко се обсъжда: домашната среда не винаги е безопасна среда. Ако проблемът е в отношенията вкъщи, сесията от дневната не е поверителна сесия.

Как да прецените дали ви е нужна консултация

Няма праг, който трябва да бъде преминат, за да „заслужите" помощ. Но има ориентири. Продължителен емоционален дискомфорт над две-три седмици. Симптоми, които влияят на работата, съня или отношенията. Физически оплаквания без открита медицинска причина. Или просто желание да разберете себе си по-добре.

Мета-анализът на Carlbring не казва, че онлайн терапията е по-добра. Казва нещо по-полезно — че форматът не е причината терапията да работи или не. Причината е дали изобщо сте започнали.

Често задавани въпроси

Наистина ли онлайн терапията е толкова ефективна, колкото присъствената?
Според мета-анализа на Carlbring и колеги от 2018 г., при терапия с водещ специалист резултатите са еквивалентни. Изводът се отнася за когнитивно-поведенчески подходи и за терапия със специалист, не за самостоятелни онлайн програми.

Каква платформа е нужна?
Стандартните видео и аудио платформи са напълно достатъчни. По-важни са стабилната връзка и уединеното пространство, в което няма да бъдете прекъснати.

Подходящ ли е форматът при всяко състояние?
Не. При тежки психични нарушения се препоръчва поне началото на терапията да е присъствено. Преценката е на специалиста след първата консултация.

Каква е разликата между консултиране и психотерапия?
Консултирането е по-краткосрочен процес, фокусиран върху конкретно затруднение. Психотерапията е по-задълбочена работа с психичните динамики в дългосрочен план.

Мога ли да започна онлайн и после да продължа в кабинет?
Да, и обратното. Форматът не е еднократен избор — той се адаптира според етапа на процеса и нуждите.

Тази публикация има информативен характер и не замества консултация със специалист. При тежки или продължителни симптоми потърсете квалифициран психолог, психотерапевт или лекар.